Сигнал в ЕП за цензура – петиция, жалба по DSA или сигнал по закона

Сигнал в ЕП се подава като петиция до Комисията по петиции, а Парламентът е получил 2 971 такива през 2025 г. (Европейски парламент). Българският закон за подателите на сигнали работи по друга логика: потвърждение в рамките на 7 дни и обратна информация до 3 месеца (Комисия за защита на личните данни). Двата механизма често се бъркат, а за твърденията за цензура в мрежата има и трети път, чрез жалба по Акта за цифровите услуги (Европейска комисия).

Сигнал в ЕП означава петиция, а не жалба срещу конкретно решение

Правото на петиция следва от членове 20, 24 и 227 от Договора за функционирането на ЕС и от член 44 от Хартата на основните права (Европейски парламент). Парламентът не отменя решения на платформи, на български органи или на съдилища. Той проверява как се прилага правото на Съюза и може да настоява за действие.

Затова петиция за „цензура“ има смисъл само ако засяга област, в която ЕС има компетентност. Това е основният филтър при приемането (Европейски парламент).

Кой може да подаде петиция и кога я обявяват за недопустима

Право на петиция имат гражданите на ЕС, всеки, който живее в държава членка, и фирми, организации и сдружения със седалище там (Европейска комисия). Не се изисква минимален брой подписи, а петицията може да е индивидуална или колективна. Подава се през портала на Парламента или по пощата до председателя на комисията, с име, гражданство, адрес и подпис.

Комисията проверява дали темата е в сферата на ЕС и дали засяга пряко подателя, като второто условие се тълкува широко (Европейски парламент). Много петиции отпадат, защото подателите бъркат правомощията на ЕС с тези на държавите членки, ООН или Съвета на Европа. Преди подаване Комисията съветва да се провери дали въпросът не е вече поставен в друга петиция (Европейска комисия).

Какво може да направи комисията по допусната петиция

Комисията може да поиска предварително проучване от Европейската комисия, да препрати случая към други комисии на Парламента, да се обърне към органи на държавата членка или да организира изслушване (Европейски парламент). Възможни са и посещения на място, доклад или резолюция за пленарно гласуване. Ако петицията покаже неправилно прилагане на правото на ЕС, това може да доведе до производство за нарушение от страна на Европейската комисия.

Наш извод: петицията е инструмент за системен проблем, а не за отделен казус. Страница на Европейската комисия не посочва срок за отговор (Европейска комисия), така че подателят не може да планира по нея.

Къде отива жалбата за съдържание и модерация в мрежата

Платформите трябва да обясняват решенията си за модериране на съдържание, а потребителят може да поиска преразглеждане по вътрешната им система за жалби (Европейска комисия). После има достъп до орган за извънсъдебно уреждане на спорове. Ако се подозира нарушение на Акта за цифровите услуги, жалбата се подава до националния координатор за цифровите услуги, а правото на съдебна защита се запазва.

За системни проблеми при много големи платформи и търсачки Комисията посочва отделен адрес за жалби (Европейска комисия). Лица с вътрешна информация за нарушения могат да подадат сигнал и през защитения инструмент на Комисията за подаване на сигнали. Оттук се вижда разликата: защитата на дигиталното пространство минава през регулатор, а не през Парламента.

Четири пътя и техните срокове

Таблицата подрежда каналите по това какво гарантират като срок.

Източник: Европейски парламент и Европейска комисия (Европейска комисия); Закон за защита на лицата, подаващи сигнали (Комисия за защита на личните данни).

Само националните канали имат изписани срокове в проверените от нас страници. Това е наша оценка, но тя има практическо значение: който иска предвидим отговор, избира реда със срокове.

Какво гласи българският закон за срокове и препращане

Вътрешният канал потвърждава получаването в 7 дни и дава обратна информация не по-късно от 3 месеца след потвърждението (чл. 16) (Комисия за защита на личните данни). Комисията за защита на личните данни като външен канал потвърждава в същия срок, а обратната информация може да се удължи до 6 месеца в обосновани случаи (чл. 23). Ако сигналът е за друг орган, той се препраща в 7 дни (чл. 24).

Директивата на ЕС задава същата рамка: 7 дни за потвърждение и 3 месеца за обратна информация (EUR-Lex). Държавите членки е трябвало да я въведат до 17 декември 2021 г. Повече за каналите има в наръчника ни за Закона за защита на подателите на сигнали и в разбора как се подава сигнал за корупция.

Защита от ответни действия и анонимни сигнали

Законът забранява всяка форма на ответни действия, включително заплахи и опити за тях, а предприетите такива действия са недействителни (чл. 33) (Комисия за защита на личните данни). Подателят има право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (чл. 34). Законът предвижда и административни наказания за репресии и за нарушаване на поверителността.

По анонимни сигнали не се образува производство (чл. 9), но анонимен подател, който по-късно бъде разкрит и засегнат от ответни действия, ползва защита (чл. 10) (Комисия за защита на личните данни). Анализ на Центъра за изследване на демокрацията от юли 2023 г. отчита липсата на анонимно подаване като слабост на националното право и поставя под въпрос ефективността на мерките за подкрепа (Център за изследване на демокрацията). Така подател, който иска анонимност, получава по-слаб ред в България, отколкото при петиция, където името може да се скрие по молба (Европейска комисия).

Как да изберем канал според предмета на сигнала

Нарушение в институция или фирма, за което подателят има служебна информация, върви по закона: първо вътрешен или направо външен канал при КЗЛД (Комисия за защита на личните данни). Спор за свален пост или блокиран профил върви по реда на платформата, после към координатора и съда (Европейска комисия). Системен проблем с прилагането на правото на ЕС, който не се решава на национално ниво, е предмет на петиция (Европейски парламент, Европейска комисия).

Една и съща ситуация може да засегне два пътя, но те не се заместват. Оценките за състоянието на правосъдието и за прилагането на правилата са събрани в материала за България в международните оценки за корупцията, а органите, които работят по тези сигнали у нас, са описани в обзора на институциите срещу корупцията.