Решенията на ЕСПЧ за отнемане на имущество и как България ги изпълнява

Решенията на ЕСПЧ за отнемане на имущество срещу България засягат два отменени закона, от 2005 и от 2012 г., и по наше изчисление Страсбург е установил нарушение на правото на собственост в шест от разгледаните общо девет жалби (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)). На 26 юни 2026 г. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) обсъди как тези стандарти се прилагат по действащия закон с Отдела за изпълнение на решенията към Съвета на Европа (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ciaf.bg)).

Какво означава да се изпълни решение на ЕСПЧ

Окончателното решение на Европейския съд по правата на човека задължава държавата, срещу която е постановено, а изпълнението му се наблюдава по член 46 от Конвенцията (Wikipedia). Изплащането на присъдените суми е само първата част. Изпълнението включва и мерки за конкретния човек, например възобновяване на българското дело, когато Съдът го посочи като подходящ път (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)).

Решението от Страсбург не отменя само по себе си присъдата или решението на българския съд. Съдът указва средството, а хората, спечелили делото, решават дали да го използват пред националния съд (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)). Затова изпълнението на практика се разпределя между Страсбург, правителството и българските съдилища.

Комитетът на министрите и Отделът за изпълнение

Надзорът се упражнява от Комитета на министрите на Съвета на Европа, който обсъжда делата главно на четири редовни заседания годишно (Wikipedia). Дневният ред и повечето решения на Комитета са публични, делото се приключва с окончателна резолюция, а при забавяне Комитетът може да приеме и междинни резолюции.

Отделът за изпълнение на решенията на ЕСПЧ подпомага Комитета на министрите в тази работа (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ciaf.bg)). Отделът не е съдебен орган и не постановява нови решения. Той поддържа експертен диалог с националните институции и подготвя оценките, по които Комитетът решава дали едно дело може да бъде приключено (Wikipedia).

Какво казаха решенията на ЕСПЧ за отнемане по законите от 2005 и 2012 г.

Двете решения се отнасят до различни закони, но изискването към съдилищата е едно и също. Таблицата показва основните данни.

В решението от 2021 г. Съдът приема, че отнемането е съразмерно, когато българският съд е посочил поне някакви конкретни данни за престъпното поведение и разумно е обосновал, че имуществото може да произхожда от него (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)). В трите жалби без нарушение съдилищата са приложили Тълкувателно решение № 7/2014 на ВКС и изводите им не са произволни. В жалбите с нарушение липсва опит да се покаже връзката между имуществото и престъплението.

Решението от 2023 г. пренася същия подход към закона от 2012 г., който вече не изисква връзка с конкретно престъпление (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)). Съдът отбелязва, че задължението ответникът да доказва законния произход, съчетано с широкия обхват на закона и обратното му действие, създава прекомерна тежест, която може да се уравновеси само с индивидуална преценка. Как ВКС и Съдът на ЕС развиват тази линия, разглеждаме отделно в материала за съдебната практика по отнемането.

Защо обезщетението не е краят на делото

И в двете решения Съдът отхвърля исканията за имуществени вреди, защото не може сам да прецени дали имуществото е престъпно или незаконно придобито (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)). Вместо това той сочи възобновяването на производството в България като подходящо средство, а в решението от 2021 г. изрично посочва чл. 303, ал. 1, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)).

Изводът ни е, че съдбата на отнетото имущество не се решава в Страсбург. Сумите от няколко хиляди евро обезщетяват неимуществени вреди, а въпросът за самото имущество се връща пред българския съд (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)).

Финансовите последици са обект на публичен дебат. През февруари 2024 г. Mediapool съобщи, че комисията е започнала да оттегля искове и да поема част от държавните такси и съдебните разноски (Mediapool.bg). Изданието оценява стойността на отнетото за близо 20 години имущество на малко над 150 млн. лв..

Срещата на КОНПИ със Страсбург през юни 2026 г.

Работната среща е проведена онлайн на 26 юни 2026 г. и е обявена на сайта на комисията (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ciaf.bg)). По наше изчисление тя се състоя повече от четири години и половина след като решението от 2021 г. стана окончателно (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)).

Обсъдени са прилагането на Конвенцията в делата по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, стандартите за мирно ползване на собствеността и оценката на съразмерността, включително ролята на националния съд (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ciaf.bg)). Съобщението не назовава конкретни дела от Страсбург, не дава числа и не обявява официални решения. Комисията заявява, че ще продължи сътрудничеството си със Съвета на Европа.

Какво остава отворено за ЗОНПИ от 2018 г.

Действащият закон за отнемане на незаконно придобитото имущество е третият поред, а двете решения от Страсбург разглеждат по-старите закони от 2005 и 2012 г. (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ciaf.bg), Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)). Затова на срещата е поставен въпросът доколко практиката по предходните режими важи за сегашния закон, като се отчитат особеностите на закона от 2018 г..

Обсъдена е и връзката между „значителното несъответствие“, което законът изисква, и изискването на Конвенцията за съразмерност (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ciaf.bg)). Отделна тема са производствата срещу лица на публична длъжност, включително при неподадени или закъснели декларации и при установен конфликт на интереси. Отговорите тук ще засегнат пряко етапите от процедурата по отнемане, в които съдът преценява връзката между имуществото и поведението на проверяваното лице.

Къде гражданинът проверява хода на изпълнението

Състоянието на всяко дело в надзора на Комитета на министрите се проследява в публичната база HUDOC-EXEC (Съвет на Европа). Търсенето по номер на жалба е по-надеждно от търсенето по име на делото, защото различни дела срещу България често имат сходни наименования.

Пълните текстове на решенията показват кои жалби са уважени, какви суми са присъдени и какво средство е посочил Съдът (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)). Новините за срещи и позиции на комисията се публикуват на ciaf.bg (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ciaf.bg)). Как България стои в другите международни механизми, обобщаваме в материала за международните оценки.

Честа грешка е да се приеме, че решение от Страсбург автоматично връща отнетото имущество. Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди и посочва възобновяване, но новото разглеждане зависи от искане пред българския съд (Lagen.nu (пълен текст на решение на ЕСПЧ)). Текстът е обща информация. За конкретен случай меродавни са съдебните актове и официалните документи на Комитета на министрите (Съвет на Европа).