Законът за защита на подателите на сигнали: кой е защитен, вътрешен и външен канал

Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, е обнародван в ДВ, бр. 11 от 2 февруари 2023 г. Той въвежда Директива (ЕС) 2019/1937 за защита на хората, които съобщават за нарушения, научени в работата си (§ 2 от допълнителните разпоредби). Текстът е изменян няколко пъти. Измененията от 2023 г. (ДВ, бр. 88) и от 2025 г. (ДВ, бр. 38) засягат много от разпоредбите, а през 2026 г. е променено кой проверява сигналите срещу лица на публични длъжности.

За какви нарушения се прилага

Обхванати са сигналите за нарушения на българското законодателство и на изброените актове на ЕС в области като обществените поръчки, финансовите услуги и изпирането на пари, безопасността на продуктите и транспорта, околната среда, храните, общественото здраве, защитата на потребителите и личните данни (чл. 3, ал. 1). Към тях се добавят нарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС, правилата на вътрешния пазар, конкуренцията и държавните помощи, както и престъпление от общ характер, за което човекът е научил в работата си.

Същата защита важи и за сигнали за неплатени публични вземания, за трудовото законодателство и за правилата на държавната служба (чл. 3, ал. 2). Не се прилага например за класифицирана информация, адвокатската тайна, здравната информация и тайната на съдебното съвещание (чл. 4).

Сигналът по този закон защитава обществения интерес. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) пояснява, че по този ред не се разглеждат жалби, с които човек търси само защита на собствените си права, например при лични конфликти на работното място.

Кой е защитен

Защитата започва от момента на подаването на сигнала (чл. 5). Сигнализиращо лице е физическо лице, научило за нарушението в работен контекст: работник или служител, държавен служител, самостоятелно заето лице, доброволец или стажант, съдружник или член на управителен орган, служител на изпълнител или доставчик. Защитени са и кандидатите за работа и хората, чието правоотношение вече е прекратено.

Защитата обхваща и онези, които помагат на сигнализиращия, колегите и роднините му, които могат да пострадат, както и дружествата, свързани с него.

Условието е лицето да е имало основателна причина да смята, че информацията е вярна към момента на подаването, и да е подало сигнала по реда на закона (чл. 6). Който съзнателно подаде невярна информация, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв. (чл. 45).

Анонимност. По анонимни сигнали не се образува производство (чл. 9). Ако обаче анонимен подател бъде разкрит и стане обект на ответни действия, той има право на защита (чл. 10).

Вътрешен канал

Препоръката е сигналът да се подава първо вътре в организацията, ако нарушението може да се отстрани там, но допуска и директно външно подаване (чл. 11). Вътрешен канал трябва да имат (чл. 12):

• работодателите в публичния сектор;
• работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;
• независимо от броя на служителите, работодателите в някои регулирани сектори, например финансовите услуги.

Малките общини (под 10 000 души население или под 50 служители) и частните работодатели с 50 до 249 души могат да споделят ресурси. За тези частни работодатели задължението важи от 17 декември 2023 г., според КЗЛД. Задълженият работодател определя служител за сигналите, а сигналът може да се подаде писмено, включително по електронна поща, или устно (чл. 14–15).

Срокове (чл. 16): потвърждение за получаването до 7 дни, обратна информация за предприетите действия до 3 месеца. Регистърът на сигналите не е публичен (чл. 18).

Външен канал: КЗЛД

Централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на сигнализиращите е Комисията за защита на личните данни (чл. 19). Тя приема сигналите, препраща ги към компетентния орган, без да разкрива подателя, и следи как се проверяват (чл. 20).

Изключение има за сигналите срещу лица, заемащи публични длъжности. Те не се проверяват по общия ред, а се изпращат на Комисията за противодействие на корупцията (чл. 20, ал. 3, в редакцията от 2026 г.). Новият Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, препраща към този закон за мерките за защита на подателите (чл. 109). Повече за двата закона има в материала за Закона за противодействие на корупцията, а кой орган за какво отговаря е подредено на страницата „Сигнали“.

Забрана за ответни действия

Всяка форма на репресия срещу сигнализиращия е забранена (чл. 33). В чл. 33 са изброени 15 примера, сред които уволнение, понижаване, намаляване на заплатата, дисциплинарно наказание, отрицателна оценка, дискриминация, вреди за репутацията, включително в социалните мрежи, и прекратяване на договор за доставка. Ответните действия са недействителни, а пострадалият има право на обезщетение (чл. 33–34). Съдът може да спре ответните действия с временна мярка (чл. 34а).

Мерките за подкрепа включват безплатна информация и съвети от КЗЛД, правна помощ чрез Националното бюро за правна помощ и медиация при презгранични спорове (чл. 35). Сигнализиращият не носи отговорност за придобиването на информацията, ако това не е престъпление, нито за разкриването ѝ (чл. 36). Вредите, причинени му заради сигнала, се смятат за умишлени до доказване на противното (чл. 37).

Санкции

Сумите са посочени в левове, както са записани в текста на закона.