Избор на членове на ВСС от съдиите и правилото за повторен вот

Изборът на членове на ВСС от съдиите на 7 ноември 2026 г. приключи без нито един избран член, макар че гласуваха 1870 от 2275 съдии в списъка (Висш съдебен съвет, БГНЕС). Изборът е признат за редовен, а повторно гласуване е насрочено за 8 ноември от 08:00 ч. Разликата между "редовен избор" и "избран кандидат" е в основата на цялата процедура.

Защо изборът е редовен, а членове няма

Двата въпроса имат различни прагове. Председателят на избирателната комисия обяви по чл. 29к, ал. 2 от Закона за съдебната власт, че изборът е редовен, защото са гласували повече от половината съдии от списъка по чл. 29д от същия закон (Висш съдебен съвет). Този праг се мери върху целия списък.

Изборът на кандидат се мери другаде. Никой от кандидатите не получи повече от половината от действителните гласове, затова членове не бяха обявени (Висш съдебен съвет, News.bg). Прагът тук е върху валидно подадените гласове, а не върху списъка.

По наша сметка по данни на ВСС половината от списъка е 1137,5, т.е. за редовност са били нужни най-малко 1138 гласували (Висш съдебен съвет). Гласували са 1870, много над този минимум.

Числата от гласуването на 7 ноември

Източник: Висш съдебен съвет (Висш съдебен съвет)

Таблицата се сверява: 1857 действителни и 13 недействителни правят 1870 (Висш съдебен съвет). Пресметнато по данни на ВСС, участието е 82,2 % от списъка, а недействителните бюлетини са около 0,7 % от подадените.

Втората сметка е по-важна за кандидатите. Ако половината се смята върху 1857 действителни гласа, прагът от "повече от половината" е най-малко 929 гласа, по наша сметка по данни на ВСС (Висш съдебен съвет). Публикуваните страници не дават резултат по кандидати, затова не може да се каже колко близо до този праг е стигнал някой.

Какво се променя при повторното гласуване

Чл. 40, ал. 1 от Правилата за избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите променя критерия. Когато при първото гласуване не е избран нужният брой членове с мнозинство, за избрани се смятат кандидатите с най-много гласове (Висш съдебен съвет, БГНЕС). Изискването за повече от половината отпада.

При равен брой гласове избраните се определят от избирателната комисия чрез жребий. Той се тегли в присъствието на заинтересованите кандидати (Висш съдебен съвет, БГНЕС). Това е единственият случай в описаната процедура, в който резултатът не зависи от гласовете.

Нашият извод е, че повторното гласуване не може да завърши без резултат поради липса на мнозинство. То остава без резултат само при равенство на гласове, а за него жребият е предвиден. БГНЕС съобщава, че съдиите избират шестима изборни членове (БГНЕС).

Колко са кандидатите, не личи от отворените страници с еднакъв брой. На 9 септември новинарските заглавия говорят за 20 съдии, които се борят за места, а на 24 септември за 18 допуснати (News.bg). Точният списък в бюлетината трябва да се търси в решенията на избирателната комисия.

Как се броят гласовете и къде се виждат протоколите

Гласуването за 7 ноември приключи в 18:00 ч., когато според ВСС са били изпълнени условията за броене (Висш съдебен съвет). Всяка избирателна секция се наблюдава на живо в раздел "Онлайн" на сайта на ВСС, като едновременно се прави и видеозапис. При броенето могат да присъстват кандидати, застъпници, регистрирани наблюдатели и акредитирани медии.

Има и срокове. Ако локалният видеозапис се прекъсне, броенето спира до възстановяването му, но за не повече от 30 минути (Висш съдебен съвет). След подписване протоколът се изпраща на избирателната комисия не по-късно от 21:00 ч., подписан от председателя на секцията с квалифициран електронен подпис. До 23:00 ч. председателят на комисията трябва да обяви редовността и резултатите за всеки кандидат.

За проверка на резултата читателят има два документа. Решението на избирателната комисия и протоколите на секциите се публикуват на сайта на ВСС (Висш съдебен съвет). Сравнението на протоколите с общите данни е най-надеждният начин да се провери числото 1857.

Как започна процедурата на 31 октомври

Общото събрание на съдиите на 31 октомври имаше процедурна задача. То избра председател и членове на избирателната комисия, определи секциите и изслуша кандидатите (БТА). Според хронограма, приета от ВСС, гласуването е предвидено за следващата събота, 7 ноември.

Събранието реши да има двама председатели. Те бяха избрани с 592 гласа "за" и 24 "против" (БТА). Така най-малко 616 съдии са участвали в това гласуване, като въздържалите се не са посочени. Пресметнато по данни на БТА, това е около една трета от 1870-те, които после гласуват с бюлетини (Висш съдебен съвет). Изводът е, че залата и бюлетините са две различни мерки за участие.

Началото на събранието също не мина без пауза. Липса на кворум отложи избора с един час (News.bg). Кворумът е условие за самото събрание, а не за избора с бюлетини.

Какво не казват публикуваните данни

Няма разбивка по кандидати. Така не може да се каже кой е бил най-близо до половината от гласовете и дали гласовете са се разпределили равномерно (Висш съдебен съвет).

Няма и сравнение във времето. Цитираните страници не дават данни за участието в предишни избори на съдии за ВСС, затова участието на 7 ноември не може да се оцени като високо или ниско спрямо миналото. Липсва и сравнение с други държави от ЕС. За рамката на съдебната независимост по-широкият контекст е в материала за България в международните оценки за корупцията и в доклада за върховенството на закона 2026.

Към датата на писане резултатът от повторното гласуване на 8 ноември не е публикуван в прочетените източници. Прегледът на институциите срещу корупцията показва мястото на ВСС сред органите, които работят в тази област.