Сигнал за корупция или конфликт на интереси: кой орган за какво отговаря

В България няма едно място за всички сигнали за корупция. Кой орган ще разгледа сигнала зависи от три неща: кой е засегнатият (лице на публична длъжност или не), какво се твърди (престъпление, конфликт на интереси, нарушение на работното място) и откъде подателят знае за случая. Тази страница подрежда каналите, а стъпките по подаването са описани отделно.

Какво се промени през 2026 г.

Законът за противодействие на корупцията от 2023 г. (ДВ, бр. 84 от 2023 г.) беше отменен със Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, обнародван в ДВ, бр. 16 от 10 февруари 2026 г. С отмяната престана да съществува и Комисията за противодействие на корупцията от 2023 г., а проверката на декларациите и конфликта на интереси минаха към Сметната палата.

На 5 юни 2026 г. в ДВ, бр. 51 беше обнародван нов закон: Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Той създава отново Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Според съобщение на Сметната палата от 23 октомври 2026 г. сигналите за конфликт на интереси се подават в Сметната палата до 1 ноември 2026 г. включително, а от 2 ноември 2026 г. – в КПК.

Корупция или конфликт на интереси на лице на публична длъжност: КПК

Новият закон изброява в чл. 5 лицата, заемащи публични длъжности: от президента, депутатите и министрите до кметовете, общинските съветници, ръководителите на агенции и на публични предприятия. За тях законът предвижда два вида сигнали до КПК:

• за корупция: когато такова лице е извършило някое от престъпленията, изброени в чл. 3 (подкуп, търговия с влияние, присвояване, престъпления по служба и други);
• за конфликт на интереси: когато лицето е действало при частен интерес, т.е. е гласувало, решило или подписало нещо в своя полза или в полза на свързани лица.

Сигнал може да подаде всеки, който има данни за такъв случай, лично или чрез адвокат. Сигнали извън компетентността на КПК се препращат на компетентния орган. Какво значи конфликт на интереси и как протича производството, е обяснено в раздела Конфликт на интереси.

Престъпление, извършено от всеки друг: прокуратурата

Когато сигналът е за престъпление (например подкуп) и засегнатият не е лице на публична длъжност по чл. 5, мястото е прокуратурата или полицията. Прокуратурата посочва на сайта си, че сигнал за престъпление се подава в прокуратурата, в чийто район е извършено, а подаден на друго място сигнал се препраща служебно. Съобщението може да е устно или писмено, а писменото трябва да е подписано от подателя. Сигнал може да се подаде и в полицията.

Нарушение, научено на работното място: вътрешен канал и КЗЛД

Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (в сила от 4 май 2023 г.) защитава хора, научили за нарушението във връзка с работата си: служители, държавни служители, стажанти, доброволци, съдружници, служители на изпълнители и доставчици, кандидати за работа и бивши служители.

• Вътрешен канал: работодателите в публичния сектор и по-големите частни работодатели трябва да имат служител, който приема сигнали. Законът препоръчва първо този канал, освен ако подателят рискува ответни действия или смята, че няма да се вземат мерки.
• Външен канал: централен орган за външно подаване на сигнали е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Каналите могат да се използват поотделно или и двата.

Законът обхваща нарушения на българското право и на правото на ЕС в изброени области (обществени поръчки, финансови услуги, защита на потребителите и други), нарушения на финансовите интереси на ЕС, както и престъпление от общ характер, за което лицето е научило в работата си.

Анонимни сигнали

Анонимен сигнал рядко води до производство. Новият закон изрично казва, че КПК не разглежда и не препраща анонимни сигнали, а конфликт на интереси не се установява по анонимен сигнал. По закона за защитата на подателите на сигнали не се образува производство по анонимни сигнали. Прокуратурата посочва, че анонимното съобщение не е законен повод за разследване.

Защита на подателя

Служителите на КПК, които разглеждат сигнала, са длъжни да не разкриват самоличността на подателя и да пазят документите от достъп на трети лица. При нужда може да се поиска съдействие от МВР за допълнителна защита. За мерките за защита новият закон препраща към закона за защита на подателите на сигнали. Той дава защита на човек, който е имал основателна причина да смята информацията за вярна и е подал сигнала по реда на закона. Забранява ответни действия (уволнение, понижаване в длъжност, заплахи) и дава право на обезщетение, което се търси по съдебен ред.

Къде са официалните страници

• Комисия за противодействие на корупцията: accbg.bg;
• Сметна палата, раздел „Конфликт на интереси“ (до 1 ноември 2026 г.): bulnao.government.bg;
• КЗЛД, външен канал: cpdp.bg;
• Прокуратура на Република България: prb.bg.

Контактите и формулярите са на сайтовете на институциите. Декларациите на лицата на публични длъжности, които често са повод за сигнал, се публикуват в регистъра, описан на страницата Къде се публикуват декларациите.