Кои институции противодействат на корупцията в България и какво прави всяка от тях през 2026 г.

За три години разпределението на антикорупционните правомощия в България се смени три пъти. През 2023 г. обединената комисия КПКОНПИ беше разделена на две. През февруари 2026 г. новата Комисия за противодействие на корупцията беше закрита, а през юни 2026 г. беше създадена отново по друг закон. Ето кой какво прави към края на октомври 2026 г.

Как се стигна до сегашното положение

До февруари 2026 г. По Закона за противодействие на корупцията от 2023 г. работят две комисии. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) отговаря за превенцията, декларациите, конфликта на интереси и разследването на корупцията по високите етажи. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) се занимава с отнемането на имущество.

Февруари – юни 2026 г. На 28 януари 2026 г. Народното събрание прие изменение на Закона за Сметната палата, обнародвано в ДВ, бр. 16 от 10 февруари 2026 г. С него Законът за противодействие на корупцията беше отменен, а КПК закрита. Превенцията, проверката на декларациите и установяването на конфликт на интереси преминаха към Сметната палата. Разкриването и разследването на корупцията отидоха в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) на МВР, а архивираните оперативни дела – в ДАНС.

От 5 юни 2026 г. Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 5 юни 2026 г.) влиза в сила в деня на обнародването си и създава КПК отново. Функциите се връщат при нея, но не веднага. Досегашните органи продължават работата до три месеца след като членовете на комисията встъпят в длъжност.

Комисия за противодействие на корупцията

Новата КПК има петима членове с петгодишен мандат. По един член избират Народното събрание, общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, това на Върховния административен съд и Висшият адвокатски съвет, а петият назначава президентът. Председателят се определя чрез жребий и се сменя всяка година.

Комисията отговаря за:

• превенцията на корупцията: анализи, мерки, методологии за оценка на риска, съгласуване на законопроектите на изпълнителната власт;
• проверката на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи публични длъжности;
• установяването на конфликт на интереси;
• разкриването и разследването на корупционни престъпления на тези лица.

Корупционните престъпления са изброени в чл. 3 от закона: членове от Наказателния кодекс за подкуп, търговия с влияние, присвояване, злоупотреба с власт и други (виж корупционните престъпления в НК). Разследващите инспектори на комисията разследват по Наказателно-процесуалния кодекс. Горестоящите им ръководители нямат право да дават указания по разследването или да се намесват в него. При престъпления от компетентност на Европейската прокуратура те работят с европейските делегирани прокурори.

Според БТА комисията встъпи в длъжност на 3 август 2026 г. с четирима членове, защото Върховният касационен съд не избра свой представител. В средата на септември тя все още изграждаше администрацията си и препращаше постъпващите сигнали на компетентните органи. Страницата ѝ е в процес на разработка, а през октомври на нея бяха обявени конкурси за разследващи инспектори. Официалните канали за сигнали са описани в раздела за сигналите.

Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество

КОНПИ проверява имущественото състояние на лицата, срещу които има основание по закона, и предявява пред съда искания за обезпечение и искове за отнемане в полза на държавата. Тя може и да прекратява производствата и да сключва спогодби. Работи по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Подробностите са в материала как се отнема незаконно придобито имущество.

Европейската комисия отбелязва в доклада си за върховенството на закона от юли 2026 г., че не са предприети стъпки за избор на петчленното ръководство на КОНПИ.

Прокуратура и Европейска прокуратура

Прокуратурата ръководи досъдебните производства и внася обвиненията в съда. По данни от годишния ѝ отчет, цитирани от Европейската комисия, през 2025 г. срещу високопоставени длъжностни лица са образувани 54 нови досъдебни производства, внесени са 13 обвинителни акта и е постановена една присъда. На 29 май 2026 г. парламентът въведе автоматичен съдебен контрол, когато прокурор прекрати или спре разследване за корупционно престъпление.

Европейската прокуратура разследва престъпления срещу бюджета на ЕС: измами със средства на ЕС, корупция, която уврежда финансовите интереси на Съюза, присвояване на средства на ЕС от длъжностно лице и трансгранични измами с ДДС с щета поне 10 млн. евро. Към 31 декември 2025 г. в България работят 12 европейски делегирани прокурори. Активните дела са 267 с оценена щета 1,7 млрд. евро, от тях 16 са за корупция при разходването на средства.

Контролни органи

Главният инспекторат към Министерския съвет разглежда и сигнали за корупция срещу органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност.

Новият закон задължава КПК, КОНПИ, прокуратурата, МВР, ДАНС, НАП и Агенция „Митници“ да си взаимодействат по съвместна инструкция. Как самите декларации се проверяват, е описано в материала за проверката на декларациите.