Сигнал за корупция — къде се подава, какво съдържа и как е защитен подателят

Сигнал за корупция се подава в прокуратурата, когато фактите сочат престъпление, а ако нарушението е узнато в работна среда, може да се използва и редът на ЗЗЛПСПОИН чрез вътрешния канал на работодателя или външния канал на КЗЛД (Комисия за защита на личните данни, Прокуратура на Република България). И в двата случая анонимното съобщение не води до производство, а КЗЛД препраща постъпилия сигнал до компетентния орган най-късно до 7 дни (Комисия за защита на личните данни, Прокуратура на Република България).

Къде се подава сигнал за корупция

Изборът зависи от два въпроса: какво е станало и откъде го знае подателят. Сигнал за престъпление до прокуратурата може да подаде всеки гражданин, дори да не е пострадал (Прокуратура на Република България). Ако информацията е получена по работа, например като служител, стажант, доброволец, кандидат за работа или изпълнител, подателят може да търси и защитата по ЗЗЛПСПОИН (Комисия за защита на личните данни, Прокуратура на Република България).

Законът действа от 4 май 2023 г. и обхваща нарушения на българското право и на изброени актове на ЕС (Комисия за защита на личните данни, Комисия за защита на личните данни). Сред областите са обществените поръчки, трудовото право, финансовите интереси на Съюза и тежките престъпления от общ характер, узнати при изпълнение на служебни задължения (Прокуратура на Република България). Кой точно е защитен и как се разграничават двата канала, е описано в материала за закона за защита на подателите на сигнали.

Сигнал до прокуратурата при подкуп или друго престъпление

Сигналът се адресира до прокуратурата в района, където е извършено деянието. Ако бъде изпратен другаде, преписката се препраща и подателят получава уведомление (Прокуратура на Република България). Допустимо е да се сезира полицията или да се позвъни на 112, което често е по-бързият път. Подателят не е длъжен да квалифицира деянието, достатъчно е фактите да са описани ясно.

Хартиеният сигнал се подписва лично. За изпратения по имейл електронен подпис не се изисква, ако подателят е посочил подробно данните си (Прокуратура на Република България). Сигнали се приемат и през портала за електронни услуги на прокуратурата, а с получения входящ номер преписката се проследява. Отказът да се образува досъдебно производство се съобщава на подателя и може да се обжалва пред по-горната прокуратура.

Разликите между подкуп, търговия с влияние и длъжностните престъпления са обяснени в материала за корупционните престъпления в Наказателния кодекс.

Вътрешен канал при работодателя

Всеки орган в публичния сектор трябва да има канал за вътрешно подаване, независимо колко души работят в него (Комисия за защита на личните данни). Частните работодатели с 50 до 249 служители са задължени от 17 декември 2023 г. и могат да споделят ресурси за канала. Тези с над 250 служители нямат тази възможност. По-малките фирми не са длъжни да изграждат канал, но трябва да осигурят защита и да препратят сигнала до КЗЛД.

Общините и министерствата обикновено описват реда във вътрешни правила, а мерките срещу корупционния риск — в антикорупционните си планове. Прокуратурата като работодател например потвърждава получаването до 7 дни и дава регистрационен номер, който се посочва във всяка следваща кореспонденция (Прокуратура на Република България).

Външен канал в КЗЛД

Комисията за защита на личните данни е централният орган за външно подаване на сигнали (Комисия за защита на личните данни, Комисия за защита на личните данни). Писмен сигнал може да се изпрати по пощата или електронно, на обявения на сайта ѝ служебен имейл или през Системата за сигурно електронно връчване. Устен сигнал се подава лично в сградата на комисията. Срещите и поверителните консултации са във вторник и четвъртък, от 10:00 до 12:00 и от 13:30 до 15:30 ч..

Формулярът на КЗЛД не е задължителен. Ако се изпраща по имейл, се подписва с квалифициран електронен подпис (Комисия за защита на личните данни). Честа заблуда е, че комисията разследва самата корупция. Тя препраща сигнала до компетентния орган незабавно, но не по-късно от 7 дни. Обезщетение при отмъщение също не присъжда КЗЛД, а само съдът (Комисия за защита на личните данни).

Задължително съдържание на сигнала

Писменият сигнал по чл. 15, ал. 2 от закона съдържа трите имена, адреса и телефона на подателя, както и имейл, ако има такъв (Комисия за защита на личните данни). Посочват се лицето, срещу което е сигналът, и местоработата му, ако е известна, конкретни данни за нарушението, датата и подпис или друга идентификация. Прокуратурата иска по същество същото: имена, адрес, телефон и подробно описание на обстоятелствата (Прокуратура на Република България).

От това следва практичен извод. Един подписан сигнал с ясно описани факти върши работа и пред прокуратурата, и по реда на ЗЗЛПСПОИН. Всеки сигнал по закона получава уникален идентификационен номер от КЗЛД — веднага в работно време или на следващия работен ден (Комисия за защита на личните данни). Документите се пазят 5 години след приключване на проверката, освен ако има висящо производство (Прокуратура на Република България).

Защитата на подателя по закона

Чл. 33 забранява ответните действия срещу подателя и изброява 15 примера за тях (Комисия за защита на личните данни). При спор работодателят трябва да докаже, че мярката не е свързана със сигнала. Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди няма минимален или максимален размер.

Достъп до личните данни в сигнала имат само служителите, на които е възложен. Задълженията за поверителност произтичат от чл. 31 и чл. 32 (Комисия за защита на личните данни). Самоличността се разкрива само с писмено съгласие или когато законът го изисква (Прокуратура на Република България). Чл. 36 освобождава подателя от отговорност за нарушена тайна, включително търговска, ако е имал основания да смята, че разкриването е необходимо.

Защитата обхваща помагащите на подателя и свързаните с него лица, както и юридическите лица, в които той участва или работи (Комисия за защита на личните данни).

Кога сигналът няма да бъде разгледан

Анонимното съобщение не е законен повод за разследване, а по ЗЗЛПСПОИН по такъв сигнал не се образува производство (Прокуратура на Република България, Прокуратура на Република България). Ако анонимният подател бъде установен по-късно и пострада, той все пак може да получи защита (Комисия за защита на личните данни). Не се разглеждат и сигнали за нарушения отпреди повече от две години.

Двете ограничения са критикувани в регионален доклад на Центъра за изследване на демокрацията от 2023 г., заедно с ефективността на мерките за подкрепа (Център за изследване на демокрацията). Сигнал с явно неверни или подвеждащи твърдения се връща с предупреждение за отговорността за набедяване по чл. 286 от Наказателния кодекс (Прокуратура на Република България).

Доверието в каналите в България и ЕС

Директивата на ЕС за защита на подателите на сигнали трябваше да бъде въведена до 17 декември 2021 г. През 2022 г. Комисията продължи процедурите за нарушение срещу държавите, които още не я бяха въвели, сред тях и България (eucrim). Законът влезе в сила на 4 май 2023 г., така че по наше изчисление закъснението е над 16 месеца (Комисия за защита на личните данни).

Едва един от петима българи би потърсил антикорупционен орган, а 88% смятат корупцията за широко разпространена (The Sofia Globe). В целия ЕС през 2019 г. само 44% от хората са знаели къде да подадат сигнал, а през 2022 г. едва 15% от сблъсквалите се с корупция са я съобщили (Европейска комисия). Щом доверието е ниско, най-сигурна е процедурата. Подписаният сигнал с входящ номер дава право на отговор, обжалване и закрила, а анонимното писмо не дава нито едно от тях.

Кои институции, включително Комисията за противодействие на корупцията (КПК), работят по сигнали срещу лица на висши публични длъжности, е описано в обзора на институциите срещу корупцията.