Защита на подателите на сигнали в ЕС – Директива 2019/1937 и българският закон

Защитата на подателите на сигнали в Европейския съюз се урежда от Директива (ЕС) 2019/1937. Тя е приета на 23 октомври 2019 г., а държавите членки трябваше да я въведат до 17 декември 2021 г. (The National Archives (legislation.gov.uk), Европейска комисия). България я транспонира със закон, който влезе в сила на 4 май 2023 г. През 2024 г. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е получила 97 сигнала за нарушения (Комисия за защита на личните данни).

Накратко: - Частните работодатели с 50 или повече работници трябва да имат вътрешен канал за сигнали. За тези с 50 до 249 работници срокът беше 17 декември 2023 г. (The National Archives (legislation.gov.uk), Комисия за защита на личните данни) - Сигнали до КЗЛД по външния канал се подават от 4 август 2023 г. - В България анонимен сигнал не води до производство. Директивата оставя този избор на държавите (Държавен вестник). - Измененията, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 9 май 2025 г., разшириха кръга на защитените лица и въведоха нови санкции. - През 2024 г. 62 от 97-те сигнала до КЗЛД са били извън областите на директивата (Комисия за защита на личните данни).

Какво изисква Директива 2019/1937 от държавите

Обхватът на директивата е определен с изброяване. Тя покрива нарушения на правото на ЕС в области като обществените поръчки, финансовите услуги и прането на пари, околната среда, защитата на потребителите, общественото здраве и личните данни (The National Archives (legislation.gov.uk)). Подателят е защитен, ако при подаването е имал основателни причини да смята информацията за вярна.

Сроковете за реакция са еднакви в целия ЕС. Вътрешният канал потвърждава получаването до 7 дни и дава обратна информация до 3 месеца (The National Archives (legislation.gov.uk)). Компетентният орган по външния канал също потвърждава до 7 дни, а обратната информация е до 3 месеца или до 6 месеца в обосновани случаи.

Най-силната гаранция е обърнатата тежест на доказване. Ако подателят докаже, че е подал сигнал и след това е пострадал, вредата се смята за отмъщение. Тогава работодателят трябва да докаже, че мярката има обосновано основание (The National Archives (legislation.gov.uk)). Публичното оповестяване също е защитено при определени условия, например когато нарушението може да създаде непосредствена или явна опасност за обществения интерес.

Кога и как България въведе защитата на подателите на сигнали

Народното събрание прие българския закон за защитата на подателите на сигнали (ЗЗЛПСПОИН) на 27 януари 2023 г. (Whistleblowing Monitor). Законът влезе в сила на 4 май 2023 г., три месеца след обнародването му (Комисия за защита на личните данни). По наше изчисление по тези данни между крайния срок на директивата и влизането в сила на българския закон минават около 16 месеца и половина (The National Archives (legislation.gov.uk)). Европейската комисия изрично изразява съжаление, че директивата като цяло е въведена много късно (Европейска комисия).

Въвеждането стана на етапи. От 4 май 2023 г. вътрешен канал трябваше да имат задължените работодатели от публичния сектор и частните работодатели с над 249 работници. Частните с 50 до 249 работници трябваше да имат такъв канал от 17 декември 2023 г. (Комисия за защита на личните данни). Външният канал към КЗЛД заработи на 4 август 2023 г. Всеки сигнал получава уникален идентификационен номер (УИН), който се генерира от сайта на КЗЛД.

Как се избира между вътрешния и външния канал и кой точно е защитен, е описано подробно в материала за Закона за защита на подателите на сигнали.

Директивата и българският закон в сравнение

Разликите личат най-ясно, когато двата текста се поставят един до друг.

Сравнението показва, че в сроковете за въвеждане България спазва минимума на директивата. По анонимните сигнали обаче тя избира по-тесния от позволените варианти (The National Archives (legislation.gov.uk), Държавен вестник). В доклада си от 3 юли 2024 г. Европейската комисия посочва, че всички държави са въвели основните разпоредби. Тя отбелязва и слабости в материалния обхват, в условията за защита и в мерките срещу отмъщение, особено при освобождаването от отговорност и санкциите (Европейска комисия). Комисията може да започне процедура за нарушение, когато прецени, че е необходимо.

Анонимните сигнали и отпадналият двугодишен срок

Изборът дали да се приемат анонимни сигнали директивата оставя изцяло на държавите (The National Archives (legislation.gov.uk)). Ако анонимен подател бъде разкрит и пострада, той пак има право на защита. След промените от 2025 г. чл. 9 от българския закон съдържа едно правило: анонимните сигнали остават без производство (Държавен вестник).

Първоначалният текст изключваше и нарушенията, извършени преди повече от две години. Центърът за изследване на демокрацията посочи и двете ограничения като слабости на българското транспониране (Център за изследване на демокрацията). Двугодишното ограничение отпадна с изменението от 2025 г. (Държавен вестник, Whistleblowing Monitor). Честа грешка е да се разчита на наръчници отпреди май 2025 г., в които срокът още фигурира.

Какво промени изменението от 2025 г.

Законът за изменение е приет на 30 април 2025 г. и е обнародван в ДВ, бр. 38 от 9 май 2025 г. (Държавен вестник). Сега защитата обхваща доброволци, платени и неплатени стажанти, кандидати в процес на подбор и хора, чието правоотношение е прекратено към момента на сигнала. Отпадна и възможността дружество да ползва канал, създаден от икономическата група, към която принадлежи.

Устен сигнал, подаден по телефон или на среща, може да се записва на траен носител, но само с изричното съгласие на подателя (Държавен вестник). Чл. 42 и чл. 44 вече предвиждат имуществени санкции от 1000 до 7000 лв. за юридически лица и еднолични търговци.

Промените засегнаха и общините. Общинските съвети трябва да приемат етичен кодекс и да създадат постоянна етична комисия. Тя препраща сигналите за конфликт на интереси и корупция към компетентните органи (Държавен вестник).

Колко сигнала стигат до КЗЛД

Всяка държава членка подава ежегодно статистика за сигналите на Европейската комисия (The National Archives (legislation.gov.uk)). КЗЛД е изпратила данните за 2024 г. на 13 юни 2025 г. (Комисия за защита на личните данни). Общият брой сигнали е 97, от които 35 са в обхвата на директивата и 62 са извън него.

По наше изчисление по данни на КЗЛД около 64% от сигналите засягат области извън директивата (Комисия за защита на личните данни). От това правим извода, че българският външен канал се използва активно и за нарушения на национални правила, а не само на европейски. Проверки са започнати по всички сигнали. От приключилите седем са прекратени поради недостатъчно доказателства, а една е завършила със санкция. Наложените санкции за годината са 17 400 лв., а платените – 13 440 лв..

Какво да провери служителят и работодателят

• Дали има задължение за вътрешен канал. Частните работодатели с 50 или повече работници трябва да имат такъв канал (The National Archives (legislation.gov.uk), Комисия за защита на личните данни).
• Дали сигналът е подписан. Без подпис сигналът не се разглежда по този закон (Държавен вестник).
• Дали има потвърждение. Външният орган трябва да потвърди получаването до 7 дни.
• Какъв е УИН на сигнала. Номерът се генерира от КЗЛД и проследява сигнала в регистрите.
• Дали има документи за неблагоприятни мерки след сигнала. При спор работодателят трябва да докаже, че мярката е обоснована.

Сигналите за корупция могат да стигнат и до други органи. Къде да се подадат и какво да съдържат, е обяснено в наръчника за сигнал за корупция. Всичко тук е обща информация и не замества консултация за конкретен случай.

Въпроси и отговори

Кой е централният орган за външни сигнали в България? Това е Комисията за защита на личните данни, която приема сигнали по външния канал от 4 август 2023 г. (Комисия за защита на личните данни).

Има ли още двугодишен срок за сигналите? Не. С изменението от 2025 г. това ограничение отпадна (Държавен вестник, Whistleblowing Monitor).

Задължителни ли са анонимните сигнали според директивата? Не. Директивата оставя решението на всяка държава, а България е избрала да не образува производство по тях (The National Archives (legislation.gov.uk), Държавен вестник).