Наръчник за антикорупционните правила в България
Противодействие на корупцията
Нормативна уредба

Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (2026) и отмененият ЗПК от 2023 г.

Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51/2026) замени отменения ЗПК: КПК, декларации до 15 май, конфликт на интереси, сигнали, глоби до 10 000 евро.

От Редакция на Противодействие на корупцията Публикувано: Обновено: 6 мин. четене
Сградата на Ларгото в центъра на София, осветена нощем
Снимка: Pudelek (Marcin Szala) · CC BY-SA 3.0, източник

Под името „Закон за противодействие на корупцията“ се търсят два различни закона. Първият е известен със съкращението ЗПК. Той е обнародван в ДВ, бр. 84 от 2023 г. и е отменен с ДВ, бр. 16 от 10 февруари 2026 г. (Конституционен съд). Вторият се казва Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Обнародван е в ДВ, бр. 51 от 5 юни 2026 г. и действа от същия ден (текст на закона). Тук е обяснено какво стана с първия закон и какво урежда вторият.

Законът от 2023 г. и защо вече не действа

ЗПК от 2023 г. е отменен с изменението на Закона за Сметната палата, обнародвано в ДВ, бр. 16 от 2026 г. (Конституционен съд). След отмяната Сметната палата пое превенцията на корупцията, установяването на конфликт на интереси и проверката на декларациите на лицата на публични длъжности (Сметна палата). На 19 февруари 2026 г. Конституционният съд прекрати к.д. № 13/2025, защото делото засягаше правила от вече отменения закон (Конституционен съд). Подробна хронология има в историята на антикорупционните органи.

Какво урежда законът от 2026 г.

Чл. 1 определя шест предмета на закона. Това са превенцията на корупцията, противодействието на корупцията сред лицата на публични длъжности, установяването на несъответствие в декларираното имущество и на конфликт на интереси, статутът на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и взаимодействието ѝ с други органи у нас и в чужбина (текст на закона).

Какво е корупция по този закон. Чл. 3 не дава общо определение. Той свързва понятието с определени престъпления по Наказателния кодекс, когато ги извърши лице по чл. 5, ал. 1 (текст на закона). Тези престъпления са описани в материала за корупционните престъпления.

Кой е лице, заемащо публична длъжност. Чл. 5, ал. 1 изброява 52 категории. Сред тях са президентът, народните представители, съдиите, прокурорите, кметовете и членовете на органите на държавните предприятия. Когато ръководител назначи или освободи такова лице, той уведомява комисията в 14-дневен срок (чл. 5, ал. 2) (текст на закона).

Комисията за противодействие на корупцията

КПК е независим специализиран постоянен държавен орган. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София (чл. 6). По чл. 7 комисията има петима членове. Народното събрание избира един от тях, президентът назначава един, а по един избират съдиите от Върховния касационен съд, съдиите от Върховния административен съд и Висшият адвокатски съвет. Членовете трябва да имат юридическо образование и поне 10 години юридически стаж. Мандатът им е 5 години, а председателят се определя всяка година чрез жребий (текст на закона).

Членовете на комисията встъпиха в длъжност на 3 август 2026 г. в сградата на Народното събрание, а председателят беше определен с жребий. Върховният касационен съд не избра член от своята квота през юли (Fakti.bg).

Комисията събира и проверява информация за корупция сред лицата на публични длъжности. Тя извършва и оперативно-издирвателна дейност (чл. 51–53) (текст на закона).

КПК отчита работата си на всеки шест месеца пред постоянната комисия на Народното събрание (чл. 17). Освен това до 31 март внася годишен доклад за предходната година, който се публикува на сайта ѝ (чл. 18) (текст на закона).

Декларации

Чл. 61 урежда четири вида декларации (текст на закона):

  • за несъвместимост;
  • за имущество и интереси;
  • за промяна в декларацията за несъвместимост;
  • за промяна в декларацията за имущество и интереси.

Декларацията за несъвместимост се подава пред органа, който избира или назначава лицето. Декларацията за имущество и интереси се подава пред КПК (текст на закона).

По чл. 64 декларацията за имущество и интереси се подава в следните срокове:

  • до един месец след заемането на длъжността;
  • всяка година до 15 май за предходната година;
  • до един месец след освобождаването от длъжността.

Пропуски и грешки могат да се поправят в едномесечен срок от подаването (текст на закона).

Чл. 63 съдържа 16 групи обстоятелства, които се декларират. За много от тях прагът е 5000 евро. Такива са наличните пари и банковите сметки, вземанията, инвестициите, задълженията и другите доходи. Разходите по чл. 63, ал. 1, т. 11 се декларират над 500 евро. Декларират се и данни за съпруга, лицето във фактическо съжителство и ненавършилите пълнолетие деца. КПК публикува декларациите и списък на лицата, които не са ги подали, до два месеца след изтичането на сроковете (чл. 66) (текст на закона).

Когато комисията установи несъответствие, лицето има 14 дни да го отстрани. Ако несъответствието остане и е поне 5000 евро, материалите се изпращат на НАП. При поне 12 500 евро комисията назначава проверка на имуществото и уведомява КОНПИ (чл. 73). Разпоредбите на чл. 63, ал. 7–12 за електронна система за декларациите влизат в сила на 7 декември 2027 г. (текст на закона). Как се търсят декларациите днес, е обяснено в материала за публичния регистър.

Конфликт на интереси

Конфликт на интереси има, когато лице на публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му (чл. 74). Законът забранява на лицето да гласува в свой частен интерес. Забранява му и да използва длъжността си, за да влияе в този интерес на други органи или лица. Ако има частен интерес по конкретен въпрос, лицето е длъжно да си направи отвод и да уведоми органа, който го е избрал или назначил (чл. 77–85) (текст на закона).

Когато конфликтът на интереси е установен с влязъл в сила акт, това е основание за освобождаване от длъжност, освен ако Конституцията или специален закон предвижда друго (чл. 102). Възнаграждението за периода, в който конфликтът е бил укриван, се отнема в полза на държавата или общината. Отнема се и равностойността на получената облага, ако такава е установена (чл. 103). Нарушението на забраните се наказва с глоба от 2500 до 5000 евро. При повторно нарушение глобата е от 5000 до 10 000 евро (чл. 111) (текст на закона).

Служителите, които не са в списъка на чл. 5, например в президентската, изпълнителната и общинската администрация, подават декларациите си пред органа по назначаването. Този орган установява и конфликта на интереси, като налага наказанието със същия акт. Актът се обжалва по Административнопроцесуалния кодекс (текст на закона).

Сигнали

Всеки, който има данни за корупция или конфликт на интереси, може да подаде сигнал до КПК лично или чрез упълномощен адвокат (чл. 105). Сигналът съдържа трите имена, ЕГН и данни за връзка с подателя, името и длъжността на лицето, ако са известни, описание на деянието, дата и подпис (чл. 106). Анонимни сигнали не се разглеждат (текст на закона). На сайта на комисията има електронен формуляр за сигнали. Той се изпраща по електронна поща до официалния адрес на КПК (КПК, сигнали).

Самоличността на подателя се пази в тайна (чл. 107). За мерките за защита се прилага и законът за защита на подателите на сигнали (чл. 109) (текст на закона).

Преходният период и къде се подават документите днес

Сметната палата приемаше декларациите и сигналите до 1 ноември 2026 г. включително. От 2 ноември 2026 г. тези дейности са в КПК (Сметна палата).

Според съобщението на комисията от 30 октомври 2026 г. документите и сигналите вече се подават в КПК. Адресът и телефоните за въпроси по декларациите са на страницата за контакти на комисията. Там се препоръчва преди подаване да се провери актуалното приемно време (КПК, контакти).

Използвани източници

  1. Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (обн. ДВ, бр. 51 от 5.06.2026) — lsource.net
  2. Сигнали за конфликт на интереси и декларации за имущество и интереси се подават в Сметната палата до 1 ноември, след това в КПК — Сметна палата
  3. Съобщение от 30.10.2026 — Комисия за противодействие на корупцията
  4. Контакти за въпроси по декларациите — Комисия за противодействие на корупцията
  5. Сигнали до Комисията — Комисия за противодействие на корупцията
  6. Определение № 2 от 19.02.2026 по к.д. № 13/2025 — Конституционен съд
  7. Членовете на новата Антикорупционна комисия официално встъпиха в длъжност — Fakti.bg

Свързани материали

Редакция на Противодействие на корупцията

Противодействие на корупцията е малък екип, който работи от София, България. Пишем за антикорупционните правила, институциите и процедурите в България и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@caciaf.bg.