Законът за противодействие на корупцията: отмененият закон от 2023 г. и новият закон от 2026 г.

Под името „Закон за противодействие на корупцията“ днес се търсят два различни акта. Първият е приет през 2023 г. и е отменен през февруари 2026 г. Вторият, със заглавие Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 5 юни 2026 г.), е в сила от деня на обнародването му. Този текст обяснява какво уреждаше първият и какво предвижда вторият.

Законът от 2023 г. и защо вече не действа

Законът за противодействие на корупцията (ЗПК) е обнародван в ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г. Той раздели общата комисия КПКОНПИ на две: Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Към КПК минаха превенцията, декларациите на лицата на публични длъжности, конфликтът на интереси и разкриването на корупционни престъпления. Законът предвиждаше Народното събрание да избере членовете на КПК в тримесечен срок, а дотогава функциите ѝ да се изпълняват от заварените членове на КПКОНПИ.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 16 от 10 февруари 2026 г.) ЗПК от 2023 г. е отменен изцяло, а КПК е закрита. Декларациите и производствата за конфликт на интереси преминаха към Сметната палата, служителите на дирекцията за разкриване на корупция преминаха в ГДБОП на МВР, а неприключилите досъдебни производства бяха изпратени на наблюдаващите прокурори. На 19 февруари 2026 г. Конституционният съд прекрати делото срещу правилата за избор на членове на КПК, защото след отмяната на закона те вече не са част от законодателството. Подробна хронология има в историята на антикорупционните органи.

Какво урежда законът от 2026 г.

Чл. 1 изброява шест предмета: мерки за превенция на корупцията; мерки срещу прояви на корупция на лица, заемащи публични длъжности; установяване на несъответствие в декларираното имущество; установяване на конфликт на интереси; статута на КПК и взаимодействието ѝ с други органи.

Какво е корупция по този закон. Законът не дава общо определение. Корупция има, когато лице на публична длъжност извърши някое от изброените в чл. 3 престъпления от Наказателния кодекс, сред тях подкуп, търговия с влияние, длъжностни престъпления и присвояване. Тези състави са описани в материала за корупционните престъпления.

Кой е лице, заемащо публична длъжност. Чл. 5 съдържа 52 точки: президентът и вицепрезидентът, народните представители, министрите и заместник-министрите, съдиите, прокурорите и следователите, кметовете, заместник-кметовете и общинските съветници, ръководителите на агенции и регулатори, членовете на органи на публични предприятия, председателите на партиите с държавна субсидия и други.

Комисията за противодействие на корупцията

КПК е независим специализиран постоянно действащ орган със седалище София (чл. 6). Тя има петима членове с юридическо образование и поне 10 години юридически стаж (чл. 7):

• един се избира от Народното събрание;
• един се назначава от президента;
• по един избират общите събрания на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд;
• един избира Висшият адвокатски съвет.

Мандатът е 5 години. Председателят се сменя всяка година и се определя чрез жребий. Както и комисията от 2023 г., новата КПК има разследващи инспектори. Тя може да извършва и оперативно-издирвателна дейност (чл. 51–53). Докато комисията изгради собствени звена, тази дейност се извършва чрез МВР (§ 5).

КПК се отчита два пъти: на всеки 6 месеца пред постоянната комисия на Народното събрание и с годишен доклад до 31 март (чл. 17–18).

Декларации

Лицата на публични длъжности подават четири вида декларации (чл. 61): за несъвместимост, за имущество и интереси и две декларации за промяна. Декларацията за несъвместимост се подава пред органа, който избира или назначава лицето, а тази за имущество и интереси пред КПК.

Декларацията за имущество и интереси се подава в три срока (чл. 64): в едномесечен срок от заемането на длъжността, ежегодно до 15 май за предходната година и в едномесечен срок от освобождаването. Декларират се имотите и превозните средства, дяловете, ценните книжа и криптовалутите, както и паричните суми, вземанията, задълженията и доходите извън длъжността, когато надхвърлят 5000 евро (чл. 63). КПК публикува декларациите в двумесечен срок от изтичане на сроковете (чл. 66).

При несъответствие лицето получава 14 дни да го отстрани. Ако не го направи, при разлика от поне 5000 евро материалите отиват в НАП, а при поне 12 500 евро се уведомява КОНПИ (чл. 73). Разпоредбите за единна електронна система за декларациите, която сверява данните с държавните регистри, влизат в сила на 7 декември 2027 г. Как се търсят декларациите днес, е обяснено в материала за публичния регистър.

Конфликт на интереси

Конфликт на интереси възниква, когато лице на публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното изпълнение на правомощията му (чл. 74). Законът забранява да се гласува или решава в частен интерес и задължава лицето да си направи самоотвод (чл. 77–85). Установеният с влязъл в сила акт конфликт на интереси е основание за освобождаване от длъжност. Възнаграждението за периода на укрития конфликт се отнема, както и равностойността на получената облага (чл. 102–103). За нарушаване на забраните глобата е от 2500 до 5000 евро, а при повторно нарушение до 10 000 евро (чл. 111).

Служителите извън списъка в чл. 5, например в държавната и общинската администрация, подават декларациите си пред органа по назначаването. Проверката и конфликтът на интереси при тях са работа на съответния инспекторат или на комисия, овластена от органа (§ 2 от допълнителните разпоредби).

Сигнали

Всеки, който има данни за корупция или конфликт на интереси на лице на публична длъжност, може да подаде сигнал до КПК, лично или чрез адвокат (чл. 105). Сигналът съдържа трите имена, ЕГН и данни за връзка с подателя, данни за деянието, дата и подпис (чл. 106). Анонимни сигнали не се разглеждат. Самоличността на подателя е защитена (чл. 107), а за мерките за защита се прилага и законът за защита на подателите на сигнали (чл. 109).

Преходният период

До три месеца след встъпването в длъжност на членовете на новата КПК проверките на декларациите и производствата за конфликт на интереси продължават по досегашния ред (§ 3, ал. 4). Сметната палата обяви на 23 октомври 2026 г., че приема документите и сигналите до 1 ноември 2026 г. включително, а от 2 ноември 2026 г. тези дейности преминават към КПК. Встъпителните декларации, подадени по Закона за Сметната палата, не се подават отново (§ 10).