История на антикорупционните органи в България: от КУИППД до КПК и КОНПИ

За двадесет години държавните органи срещу корупцията в България сменят имената, законите и задачите си няколко пъти. Една и съща дейност, например проверката на декларациите на кметовете, е била последователно в Сметната палата, в обща комисия, в отделна комисия и отново в Сметната палата. Тази страница подрежда промените по години и по законите, които са ги въвели.

2005–2017: отделни органи за отделни задачи

Отнемане на имущество. Първият специализиран орган е Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД). Тя е създадена със Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ДВ, бр. 19 от 1 март 2005 г.) и е конституирана на 8 август 2005 г. Териториалните ѝ дирекции започват работа в началото на 2006 г.

През 2012 г. е приет Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ДВ, бр. 38 от 18 май 2012 г.). С него правоприемник на КУИППД става Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Делата по двата закона продължават и днес: в годишните си отчети КОНПИ все още посочва решения по отменените закони от 2005 и 2012 г.

Декларации и конфликт на интереси. Декларациите на висшите длъжностни лица се подаваха по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (ДВ, бр. 38 от 2000 г.), а регистърът им се водеше в Сметната палата. Конфликтът на интереси се установяваше по отделен закон (ДВ, бр. 94 от 2008 г.) от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ).

Превенция и разкриване. Към Министерския съвет работеше Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП). Той прилагаше комплексен модел за противодействие на корупцията, наречен „БОРКОР“, и с това име е по-известен. В Държавна агенция „Национална сигурност“ имаше специализирана дирекция за корупционни прояви сред лицата на висши държавни длъжности.

2018: една обща комисия, КПКОНПИ

Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г.) събра всичко в един орган. Той отмени закона за отнемането от 2012 г., закона за публичността на имуществото и закона за конфликта на интереси (§ 3 от преходните разпоредби).

КОНПИ е преименувана на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). В нея се вливат КПУКИ, ЦППКОП, звеното на Сметната палата за декларациите и съответната дирекция на ДАНС (§ 6). Съставът на новата комисия е попълнен с решения на Народното събрание от 26 април 2018 г., а мандатът ѝ по закона е 6 години. От 2018 до 2023 г. декларациите, конфликтът на интереси, сигналите и отнемането на имущество са в една институция. Затова по-старите годишни доклади на КПКОНПИ описват всички тези дейности заедно.

2023: разделяне на КПК и КОНПИ

Със Закона за противодействие на корупцията (ЗПК, ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г.) функциите отново се разделят:

• КПКОНПИ е преименувана на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), а законът от 2018 г. получава името Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. КОНПИ запазва проверките и делата за отнемане.
• Създадена е Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Към нея преминават превенцията, декларациите, конфликтът на интереси и разкриването на корупция сред лицата на публични длъжности.

Законът предвиждаше Народното събрание да избере членовете на КПК в тримесечен срок, а дотогава функциите да се изпълняват от заварените членове на КПКОНПИ (§ 7). Правилата за номиниране и избор на членове на КПК бяха приети от Народното събрание чак на 11 юли 2025 г.

2026: закриване и нова КПК

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 16 от 10 февруари 2026 г.) ЗПК от 2023 г. е отменен и КПК е закрита. Последиците са разписани в преходните разпоредби:

• служителите от дирекциите за превенция, публичния регистър и конфликта на интереси преминават в Сметната палата, която поема декларациите и производствата за конфликт на интереси (§ 27, § 32–33);
• служителите на специализираната дирекция за разкриване на корупция преминават в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР, а неприключилите досъдебни производства се изпращат на наблюдаващия прокурор (§ 26, § 30).

На 19 февруари 2026 г. Конституционният съд прекрати делото срещу правилата за избор на членове на КПК, защото с отмяната на закона те вече не са част от законодателството.

С Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 5 юни 2026 г., в сила от същия ден) е създадена нова КПК от петима членове. По един член избират Народното събрание, общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, това на Върховния административен съд и Висшият адвокатски съвет, а един назначава президентът. Мандатът е 5 години, а председателството е ротационно за една година чрез жребий (чл. 7). Законът е описан подробно в отделен материал.

Кой какво прави днес

• Декларации и конфликт на интереси: до 1 ноември 2026 г. включително документите и сигналите се подават в Сметната палата; от 2 ноември 2026 г. дейностите преминават към новата КПК, съобщи Сметната палата на 23 октомври 2026 г. Къде се намират самите декларации, е обяснено в материала за публичния регистър.
• Сигнали за корупция: каналите са подредени на страницата „Сигнали“.
• Отнемане на незаконно придобито имущество: КОНПИ, по закона от 2018 г. с изменението му от 2023 г. Тя е правоприемник на КУИППД, на КОНПИ от 2012 г. и на КПКОНПИ.