Кой подава декларация за имущество и интереси, в какви срокове и какви са глобите

Декларацията за имущество и интереси е задължение на определен кръг от хора: тези, които законът нарича „лица, заемащи публични длъжности“. От 5 юни 2026 г. кръгът и сроковете се определят от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.). Списъкът е в чл. 5, ал. 1 и има 52 точки.

Кои длъжности са в списъка

Законът обхваща почти цялата държавна власт и голяма част от местната:

• Държавно ръководство: президентът и вицепрезидентът, народните представители, министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите, членовете на Европейския парламент от България.
• Съдебна власт и независими органи: съдиите от Конституционния съд, председателите на двете върховни съдилища, главният прокурор, съдиите, прокурорите и следователите, омбудсманът, членовете на Сметната палата, на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за финансов надзор, ръководството на БНБ и др.
• Изпълнителна власт: ръководителите на държавни агенции и изпълнителни агенции, главните секретари, ръководителите на НАП и на Агенция „Митници“ и техните териториални дирекции, областните управители и заместниците им.
• Местна власт: кметовете и заместник-кметовете на общини и райони, председателите на общинските съвети, общинските съветници и главните архитекти.
• Сигурност и отбрана: ръководството на ДАНС, на разузнаването, на НСО, директорите в МВР, началникът на отбраната и висшият команден състав.
• Публични пари: членовете на управителните органи на публични предприятия, представителите на държавата и общините в тях, ръководителите на болници, финансирани с публични средства, ректорите на държавните висши училища, лицата, които провеждат обществени поръчки по пълномощие на публичен възложител.
• Други: председателите на партиите, които получават държавна субсидия, членовете на Централната избирателна комисия и на Съвета за електронни медии, генералните директори на БНТ, БНР и БТА.

Пълният списък е в закона. Съдиите, прокурорите и следователите подават декларациите си за имущество по реда на Закона за съдебната власт, а не пред Комисията за противодействие на корупцията (КПК).

Какво се декларира

Декларацията за имущество и интереси обхваща имуществото в страната и в чужбина (чл. 63): недвижими имоти, превозни средства, парични суми над 5000 евро, вземания, вложения във фондове, ценни книги, дялове и криптовалути, задължения и кредити над 5000 евро, трудовите доходи и другите доходи над 5000 евро, трайно ползвано чуждо имущество, участие в дружества и в органи на управление, договори с лица от сферата на правомощията на декларатора и свързаните лица. Декларира се и имуществото на съпруга (или лицето във фактическо съжителство) и на ненавършилите пълнолетие деца. Как изглеждат формулярите, е описано в Образци на декларации.

Сроковете

Декларацията за имущество и интереси се подава (чл. 64):

1. встъпителна: в едномесечен срок от заемането на длъжността;
2. годишна: всяка година до 15 май, за предходната календарна година;
3. финална: в едномесечен срок от освобождаването от длъжност.

До един месец след подаването лицето може да поправи непълноти и грешки. Декларация за промяна в интересите се подава в едномесечен срок от промяната (чл. 65). Декларацията за несъвместимост се подава в едномесечен срок от заемането на длъжността пред органа по избора или назначаването. Ако лицето премине от една длъжност от списъка в друга, включително с прекъсване до един месец, не подава нова декларация за имущество и интереси (чл. 62, ал. 2).

Лицата, подали встъпителна декларация по реда на Закона за Сметната палата, не подават нова по новия закон. Според Сметната палата декларациите се подават в нея до 1 ноември 2026 г. включително, а от 2 ноември 2026 г. – в КПК.

Последици при закъснение

• Публикуване: в двумесечен срок след изтичането на сроковете КПК публикува на сайта си декларациите и списък на лицата, които не са ги подали в срок (чл. 66).
• Глоба за неподаване в срок: от 500 до 1500 евро, а при повторно нарушение – от 1750 до 3000 евро (чл. 113).
• Глоба за недеклариране или невярно деклариране: от 500 до 1500 евро, при повторно нарушение – от 1500 до 3000 евро, освен ако не е предвидено по-тежко наказание (чл. 114).
• Проверка на имуществото: ако лицето закъснее с декларацията за имущество и интереси и не я подаде до един месец след уведомлението за закъснението, КПК уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за започване на проверка (чл. 67). Проверка не започва, ако закъснението се дължи на причини, за които лицето не отговаря.

Неподаването в срок по Закона за Сметната палата също е основание за административнонаказателна отговорност, посочва Сметната палата в указанията си.

Къде се публикуват подадените декларации, е обяснено в Къде се публикуват декларациите, а какво става с тях след подаването – в Проверка на декларациите.