Измама с наем на ваканционен имот в Гърция и какво показва делото

Измама с наем на ваканционен имот в Гърция е предмет на обвинителен акт, внесен от Софийска районна прокуратура в Софийски районен съд на 9 ноември 2026 г. срещу мъж на 40 и жена на 42 години (Прокуратура на Република България). Осем души са превели авансови суми от 100 до 300 евро, общо 1700 евро, а след плащането контактът с тях е бил прекъснат. Сумата е малка, но случаят показва как работи схемата и къде е границата между обвинение и присъда.

Какво твърди обвинението за измамата с наем на ваканционен имот

Деянието е от май 2025 г. (Прокуратура на Република България). Прокуратурата твърди, че на осем души е било представено предложение за наемане на ваканционен апартамент в Гърция и че те са платили аванс по сметка в чужда банка. Според обвинението жилището не е било предоставено, а контактът е спрял след превода.

Двамата обвиняеми са квалифицирани по различен начин. За жената обвинението е по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (Прокуратура на Република България). За мъжа е посочен и чл. 211, а деянието е описано като извършено при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, буква „б“. Различието в обвиненията се отнася до личното положение на всеки от двамата, а не до самата схема.

Преводите на осемте души са включени в един обвинителен акт (Прокуратура на Република България). Прессъобщението не обяснява какво значение има за делото връзката с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Тълкуването на нормата е работа на съда.

Как се чете сумата от 1700 евро на пострадал

Средният превод е 212,5 евро на човек, пресметнато по данни на Софийска районна прокуратура (Прокуратура на Република България). Тази стойност стои в рамките от 100 до 300 евро, които прокуратурата посочва. Ниските суми са типични за авансите при почивки, защото резервацията изглежда обичайна и малка загуба не буди веднага подозрение.

Малките суми имат и обратна страна. При загуба от няколко десетки евро част от хората не подават сигнал, а без сигнал няма производство. Следващите редове показват как това изглежда в данните за ЕС.

Източник: Софийска районна прокуратура (Прокуратура на Република България); Агенция на ЕС за основните права (Агенция на ЕС за основните права (FRA)); Евростат (Евростат).

Какво означава предаване на съд и къде е делото сега

Внасянето на обвинителен акт е край на досъдебната фаза. След него съдът трябва да насрочи разпоредително заседание, на което се проверява дали са спазени процесуалните правила и дали делото може да върви към разглеждане по същество (Прокуратура на Република България). Прокуратурата не посочва мерки за неотклонение по това дело.

Обвинението не е осъдително решение. Докато съдът не се произнесе с влязла в сила присъда, двамата са обвиняеми, а твърденията на прокуратурата остават твърдения. Същият етап от наказателния процес е разгледан и в материала за палежа в Дупница.

Срокът също е показателен. Между деянието през май 2025 г. и внасянето на акта на 9 ноември 2026 г. минават около 18 месеца, пресметнато по данни на Софийска районна прокуратура (Прокуратура на Република България). Прессъобщението не казва колко от това време е отнело установяването на сметката и на лицата зад нея, затова причина не може да се твърди.

Как случаят се сравнява с данните за онлайн измами в ЕС

Анкета на Агенцията на ЕС за основните права, проведена през ноември 2025 г. сред над 26 000 души, показва, че 24% са били подведени чрез съобщения или имейли да превеждат пари, да плащат за фалшиви стоки и услуги или да разкриват лични данни (Агенция на ЕС за основните права (FRA)). Сред пострадалите 35% са платили за фалшиви стоки или услуги, което е най-честият вид онлайн измама. Наемът на жилище за почивка попада точно в тази група.

Евростат дава друга мярка. През 2025 г. около 4% от онлайн купувачите в ЕС съобщават за проблеми, свързани с измама (Евростат). Двете цифри не са сравними направо: едната е за преживяване през живота, другата е за покупки в определен период. Затова не бива да се твърди, че делото потвърждава или опровергава някоя от тях.

За България страницата на Евростат показва, че 27% от интернет потребителите не са пазарували онлайн през 2025 г. (Евростат). Следователно около 73% са го правили, пресметнато по данни на Евростат. Това е голяма група, която може да попадне на фалшива обява, макар да няма българска стойност за измамите.

Колко от случаите стигат до обвинителен акт

Колко от пострадалите в България подават сигнал в полицията или в банката си, използваните източници не показват.

Оттук следва наш извод. Колкото по-малка е загубата, толкова по-малко вероятно е тя да бъде докладвана, а без сигнал няма и производство. Тази връзка не е измерена в нито един от източниците и остава наша преценка.

Какво прессъобщението не казва

Текстът на прокуратурата не посочва начина на връзка с пострадалите, нито обявата, нито дали е използван сайт или платформа (Прокуратура на Република България). Не се знае каква е банката, нито дали сумата е била възстановена.

Не е ясно и защо делото е в Софийска районна прокуратура. Обичайното обяснение е, че пострадалите или сметките са свързани със София, но прессъобщението не го казва.

Важно е и разграничението от имотните измами с недвижим имот. През април 2025 г. прокуратурата и министърът на правосъдието съобщиха за над 60 сигнала за такива измами, като част от проверките показали неуредени граждански или договорни отношения, а не престъпление (БТА). Наемът за почивка не засяга собствеността, но при него също е нужно да се прецени дали става дума за измама или за неизпълнен договор. Тази преценка прави прокуратурата, а присъдата е работа на съда.

Къде да се проверява официално

Прокуратурата публикува съобщенията си в рубриката „Актуално“ на своя сайт (Прокуратура на Република България). Точните наказания по чл. 209 и чл. 211 се проверяват в действащия текст на Наказателния кодекс в Държавен вестник или в правна база данни. Тук те не се цитират, защото не са в използваните страници.

Кой се занимава със сигнали и разследвания, е обяснено в материала за институциите срещу корупцията. Нормите на сайта се отнасят до корупцията, а тази измама между частни лица е извън тях. Връзката е полезна само за разликата между органите. За тълкуване на конкретен случай трябва да се търси юрист.

Какво остава за наблюдение

Ще бъде видно дали Софийски районен съд ще насрочи разпоредителното заседание и как ще се развие делото. По-дългосрочното сравнение е друго. През 2025 г. 4% от онлайн купувачите в ЕС съобщават за измама (Евростат), а според анкетата от ноември 2025 г. едва 15% от пострадалите са се обърнали към полицията (Агенция на ЕС за основните права (FRA)). Следващите издания на Евростат и на FRA ще покажат дали разликата между случаите и подадените сигнали се стеснява.