Палеж в Дупница — обвиняем е предаден на съд, какво показват данните

Делото за палеж в Дупница, по което обвиняем е предаден на съд, е пример за обвинение по най-тежкия състав на палежа, но самото съобщение на прокуратурата не позволява сравнение нито във времето, нито с държавите от ЕС. Окръжна прокуратура-Кюстендил внесе обвинителен акт на 3 ноември 2026 г. срещу 49-годишен жител на града (Прокуратура на Република България).

Източник: Прокуратура на Република България, БТА по данни на МВР (Прокуратура на Република България, БТА)

Какво е обвинението за палеж и по кой текст

Прокуратурата повдига обвинение за палеж на имущество със значителна стойност по чл. 330, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (Прокуратура на Република България).

Втората алинея на чл. 330 предвижда лишаване от свобода от три до десет години. Наказанието се налага, когато пожарът е бил опасен за живота на някого или е имало опасност да се разпростре върху други имоти (Българско прецедентно право (npk.caselaw.bg)). В Дупница втората хипотеза е в основата на обвинението, защото огънят е засегнал и съседно жилище (Прокуратура на Република България).

Обвинението не е присъда. Докато съдът не се произнесе, подсъдимият се счита за невинен, а посочените по-горе размери са рамка на закона, не очаквано наказание.

Какво се е случило според обвинителния акт

На 24 септември 2025 г. мъжът запалил собственото си жилище и си тръгнал. Съсед подал сигнал за дим, а пожарникари угасили огъня и му съставили предупредителен протокол (Прокуратура на Република България). Няколко часа по-късно той отново запалил апартамента. Този път пожарът обхванал мебели и вещи и повредил климатик и щори на съседно жилище. Мъжът бил задържан.

Обвинението описва и обстановката преди пожарите: употреба на алкохол, агресия към околните и заплахи да бъде запален жилищният блок (Прокуратура на Република България). Съседите се страхували за безопасността си.

Първият пожар не е спрял втория. Предупредителният протокол на пожарната е административна мярка, която не пази от повторно деяние.

Какво са установили експертизите

Разследването е събрало оглед на местопроизшествието и експертизи, пожаро-технически, физико-химическа и оценъчна, както и съдебнопсихиатрична и психологична (Прокуратура на Република България). Оценъчната експертиза е нужна, защото съставът изисква имуществото да е със значителна стойност (Българско прецедентно право (npk.caselaw.bg)).

Психиатричната експертиза е установила психични и поведенчески разстройства, свързани с алкохола, и органично личностово разстройство. Според същата експертиза мъжът може да участва в процеса и е възприемал и запомнил правилно събитията към момента на деянието (Прокуратура на Република България). Съдът ще прецени сам тези изводи заедно с останалите доказателства.

Какво се променя във времето и в сравнение с ЕС

Над една година минава между първия пожар (24 септември 2025 г.) и внасянето на обвинителния акт (3 ноември 2026 г.), около 13 месеца по наше изчисление по данни на прокуратурата (Прокуратура на Република България). Съобщението не казва колко от тях са били нужни за експертизите и дали обвиняемият е бил през цялото време под мярка за неотклонение. Затова срокът не може да се оценява като бавен или бърз.

Националната картина е по-ясна на ниво обща престъпност. През 2025 г. МВР отчита 80 348 регистрирани престъпления, с 6,6 % по-малко от 2024 г. (БТА) По наше изчисление по данни на БТА това означава около 86 000 за 2024 г. Разкрити са 47,9 % от престъпленията, 39 960 на брой. Палежът не е отделен във въпросното съобщение, така че от него не може да се каже дали палежите са се увеличили или намалили.

Сравнението с ЕС е още по-ограничено. Евростат събира полицейска статистика за убийства, нападения, сексуално насилие, грабежи, кражби с взлом, кражби, наркотици, измами, корупция, киберпрестъпления и организирана престъпна група, но палежът не е сред изброените категории (Евростат). Общоевропейско число за палежите на глава от населението затова не съществува в тази таблица.

Защо числата между държавите не са съпоставими

Евростат предупреждава, че държавите се различават по наказателно право, по определенията на деянията и по момента на регистриране: при подаване на сигнала, по време на разследването или след него (Евростат). Много държави отклоняват от общата методология за някои категории.

Полицейската статистика недооценява реалната престъпност, а промяна в системата за регистриране може да наруши редовете във времето (Евростат). Затова спад от 6,6 % в България през 2025 г. не доказва по-малко престъпления: при същата методика може да означава по-малко сигнали или по-различно регистриране (БТА).

Какво не казват данните

Съобщението не посочва наименованието на съда, нито наказанието, което прокуратурата ще поиска (Прокуратура на Република България).

Нищо в публикацията не показва връзка с корупция или с публична длъжност. Случаят е за общоопасно престъпление и влиза в обхвата на институциите, описани в наръчника ни за институциите срещу корупцията, само като пример за работата на прокуратурата. Затова изводи за обществена тенденция не следват от него.

Къде да проверите делото и данните

Актуалното състояние на делото се следи в съда, който го е приел, и в публикациите на прокуратурата, където се оповестяват внесените актове и присъдите (Прокуратура на Република България). Текстът на чл. 330 от Наказателния кодекс трябва да се чете в действащата му редакция, защото кодексът е променян многократно.

За регистрираните престъпления официалният източник е МВР и НСИ, а за сравнение между държавите е Евростат, с оглед на методологичните ограничения по-горе (Евростат, БТА). Ако знаете за подобен случай, който засяга публична институция, правилата за подаване на сигнал за корупция са отделна процедура, а оценките на страната за правовата държава са събрани в международните оценки за корупцията.

Остава за наблюдение и разкриваемостта: 47,9 % през 2025 г., която следващата годишна справка на МВР ще покаже дали се променя (БТА).