Отнемането на незаконно имущество пред съда: какво казаха Съдът на ЕС, Страсбург и ВКС

Българският модел на отнемане на незаконно имущество без присъда е проверяван от три съдилища: Съда на Европейския съюз в Люксембург, Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Върховния касационен съд. Тяхната практика определя докъде може да стигне държавата и какво трябва да докаже комисията по отнемането. Тук са основните решения, всяко с първоизточника си.

Съдът на ЕС: гражданската конфискация е допустима

Дело C-234/18, „АГРО ИН 2001“, решение от 19 март 2020 г. Запитването е отправено от Софийския градски съд по дело за гражданско отнемане, заведено, докато срещу проверяваното лице тече наказателно производство. Българският съд питаше дали правото на ЕС позволява отнемане на имущество, без лицето да е осъдено.

Съдът на ЕС отговори, че Рамково решение 2005/212/ПВР за конфискацията допуска национална уредба, при която съдът постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито от осъждане на предполагаемите извършители. С други думи, правото на ЕС не забранява гражданската конфискация.

Дело C-319/19, решение от 28 октомври 2021 г. Отново по запитване на Софийския градски съд, Съдът на ЕС уточни, че Директива 2014/42/ЕС за обезпечаването и конфискацията не се прилага за национална уредба, по която съдът отнема незаконно придобито имущество в производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления. Изводът е, че българското гражданско отнемане е извън обхвата на директивата и се преценява по българското право и по Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Дело C-393/19, „Окръжна прокуратура – Хасково“, решение от 14 януари 2021 г. Това дело засяга конфискацията в наказателния процес, но е важно за всички отнемания. Съдът на ЕС прие, че не може да се конфискува средство за извършване на квалифицирана контрабанда, ако то принадлежи на трето добросъвестно лице. Ако се конфискува имущество на лице, различно от извършителя, това лице трябва да разполага с ефективни правни средства за защита.

Страсбург: нужна е връзка с престъпна дейност

„Тодоров и други срещу България“, решение от 13 юли 2021 г. Европейският съд по правата на човека разгледа седем жалби срещу отнемания по закона от 2005 г. за имуществото, придобито от престъпна дейност. Съдът прие, че отнемането като цяло преследва легитимна цел в обществен интерес. Посочи обаче, че широкият кръг престъпления, които позволяват проверка, и дългите проверявани периоди поставят засегнатите в неизгодно положение.

Затова според съда е необходима противотежест: задължение да се покаже някаква връзка между произхода на имуществото и реална престъпна дейност. В четири от седемте случая съдът намери нарушение на правото на собственост (чл. 1 от Протокол № 1). Българските съдилища не бяха изследвали връзката между отнетото имущество и престъпленията, нито дали стойността на отнетото съответства на установената разлика между доходи и разходи. В останалите три случая нарушение нямаше, защото съдилищата бяха претеглили внимателно правата на лицата срещу обществения интерес. Към момента на решението пред Страсбург са висели около 40 подобни жалби.

Страсбург се произнесе и по делото „Йорданов и други срещу България“ (жалби № 265/17 и 26473/18). КОНПИ посочва в годишния си доклад за 2025 г., че то заедно с тълкуването на ВКС от 2023 г. „променя изцяло правната рамка“ на висящите дела.

ВКС: какво се смята за „имущество“

Тълкувателно решение № 4 от 18 май 2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Законът изисква „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход за целия проверяван период (§ 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗОНПИ). ВКС прие, че при изчисляването му не участват паричните средства с неустановен законен източник и сумите от придобито и после отчуждено имущество, ако те не са налични у лицето в края на проверявания период. С други думи, в сметката влиза имуществото, което лицето реално има в края на периода.

Тълкувателните решения са задължителни и за КОНПИ. Според годишния ѝ доклад тя е преразгледала висящите дела и е изменила исковете си по претенции за имущество, което вече не е у лицата и не е преобразувано в друго.

Какво предстои

Според КОНПИ съдилищата и след 2023 г. решават противоречиво сходни случаи, затова на 7 ноември 2025 г. тя поиска от ВКС ново тълкувателно решение. На 15 януари 2026 г. председателят на ВКС образува тълкувателно дело № 1/2026 г. на Общото събрание на Гражданската колегия по три въпроса:

• материалноправна предпоставка за отнемането ли е превишението на наличното имущество в края на десетгодишния период над това в началото;
• добавя ли се отрицателният нетен доход към стойността на имуществото при изчисляване на несъответствието;
• нужна ли е установена връзка между деянието, с което е започнала проверката, и имуществото, което се отнема.

Висшият адвокатски съвет внесе становището си по делото на 28 юли 2026 г. Третият въпрос засяга пряко стандарта от „Тодоров и други“.

Как протича самото производство, е описано в материала как се отнема незаконно придобито имущество, а законът – в материала за ЗОНПИ. Връзката с наказателната отговорност за корупция е описана в корупционните престъпления в НК.