Оценка на корупционен риск на законопроекти – пътят на проекта

Оценка на корупционен риск на законопроект в България не се вижда като отделен документ със собствено име. На страницата на консултацията в strategy.bg заедно с проекта са публикувани мотиви, оценка на въздействието и становище на администрацията на Министерския съвет. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет) По наша преценка рискът трябва да се търси в тези документи и в предложенията от обществената консултация.

Накратко:

• Пакетът към проекта на новия антикорупционен закон включва проект на акт, мотиви, оценка на въздействие и становище на администрацията, всички от 31.03.2026 г. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)
• Консултацията е продължила 14 дни, от 31.03.2026 до 14.04.2026 г.
• Министерският съвет е одобрил законопроекта с Решение №343 от 30.04.2026 г. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)
• Законът от 2023 г. е отменен (ДВ, бр. 16 от 2026 г.), а проектът урежда нов орган.
• Методологиите за оценка на риска в организации не са оценка на закон. (GIACC, МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – Ямбол АД)

Оценка на корупционен риск на законопроект – какво се вижда в публичните документи

Страницата на консултацията по проекта показва няколко документа, в които може да се търси преценката за риск. Това са мотивите, оценката на въздействието и становището на администрацията на Министерския съвет. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)

Липсата на отделна стъпка с това име е наше наблюдение върху публикувания пакет. Заключението ни е, че читателят трябва да търси корупционния риск в тези документи и в коментарите на външните участници, а не в един-единствен протокол. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)

Контекстът е смяната на законите. Със Закона за противодействие на корупцията (отм., ДВ, бр. 16 от 2026 г.) в края на 2023 г. е създадена самостоятелна комисия, а в началото на 2026 г. тя е закрита. Функциите ѝ са разделени между Националната следствена служба, Министерството на вътрешните работи и Сметната палата. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет) Справка за отмененото и новото законодателство има в материала за закона за противодействие на корупцията.

Пътят на проекта от консултацията до Министерския съвет

Проектът е публикуван за обществено обсъждане на 31.03.2026 г. и срокът е изтекъл на 14.04.2026 г. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет) Кратките срокове са уредени в чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове. Вносителят е обосновал 14-те дни с това, че създаването на независим орган е ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост със сроковете за изпълнение, които са изключително кратки.

Източник: портал за обществени консултации, страница на консултацията и раздел „Актове на Министерския съвет“ (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)

Между края на консултацията и решението на Министерския съвет има 16 дни, пресметнато по данни на Портал за обществени консултации, Министерски съвет и (Портал за обществени консултации, Министерски съвет). От откриването на консултацията до решението са 30 дни.

Подобни одобрявания на антикорупционни проекти има и по-рано. В списъка с актове са Решение №861 от 01.11.2022 г. и Решение №257 от 05.04.2023 г. за закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)

Кои документи към проекта носят преценката за риск

Мотивите са най-важният текст за читателя. В тях вносителят, Министерството на правосъдието, обяснява, че Европейската комисия не приема етапна цел 218 за изпълнена в задоволителна степен. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет) Основният довод е, че не е доказано създаването на политически независим орган с ръководство, назначавано в прозрачен процес.

Оценката на въздействието и становището на администрацията на Министерския съвет са публикувани в същия пакет, с версия 1.0 от 31.03.2026 г. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет) Резюмето на цялостната предварителна оценка е озаглавено във връзка със ЗПКЛЗПД и е с дата 31.03.2026 г.

Външният поглед идва от становището на Български център за нестопанско право от 20.04.2026 г. и от коментарите в портала, които са общо два. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет) Нашата преценка е, че при закон за самия антикорупционен орган главният корупционен риск е институционален. Той е в начина на избор и в независимостта на състава, а не в отделен текст на закона.

Какво предвижда проектът за новия орган

Проектът предлага една колегиална комисия със състав от петима членове, по наша сметка по данни на Портал за обществени консултации, Министерски съвет. Един се избира от Народното събрание, един се назначава от президента, по един избират общите събрания на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд, и един се избира от Висшия адвокатски съвет. Председателят се определя чрез жребий и ротира за една година.

Етапната цел от плана за възстановяване предвижда органът да сезира органа за отнемане на незаконно придобито имущество при значителни несъответствия в имуществото или при конфликт на интереси. Предвидено е още да участва в проверка за почтеност и да си сътрудничи с Европейската прокуратура. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)

За правомощията на сегашните институции прочетете кои институции противодействат на корупцията, а за състава на комисията от 2026 г. вижте материала за КПК от 2026 г.

Методологиите за организации не са оценка на закон

В практиката често се смесват два вида оценка. Организационната оценка проверява рисковете пред конкретно учреждение или дружество, а оценката на законопроект проверява самата правна уредба.

Ръководството на GIACC описва първия вид. То посочва, че няма задължителен модел и че организацията сама създава подходящ за нея. Оценката може да е проста или сложна, а резултатите не са непременно верни. (GIACC) Изброените рискове включват подкуп, изнудване, измама и картели.

В България пример е системата за корупционен риск на областната болница в Ямбол. Тя е приета със Заповед №129-1 от 22.05.2026 г. като част от системата по Закона за публичните предприятия. (МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – Ямбол АД) Методологията не замества финансовото управление, контрола и одита, а може да се детайлизира във вътрешни правила. Затова тези документи са полезен модел за администрациите, но не са мярка за качеството на законопроект. Повече за вътрешната оценка е в материала за оценката на корупционния риск.

Как се проследява проектът и се подава становище

Първо отворете страницата на консултацията и прегледайте пакета основни документи. Там са проектът, мотивите, оценката на въздействието и справката за получените предложения. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)

Предложения и становища се подават по четири начина. Първият е порталът, който изисква регистрация с имейл. Вторият е електронната поща на посочените контакти. Третият е системата за сигурно електронно връчване, за която се изисква квалифициран електронен подпис или ПИК на НОИ. Четвъртият е официалният адрес за кореспонденция. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)

Решението на правителството се търси в раздела „Актове на Министерския съвет“, който съдържа програмите и актовете от периода след 1990 г. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет) Там е и Решение №235 от 19.03.2021 г., с което е приета Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията за 2021–2027 г. с пътна карта.

Прочетените страници стигат до решението на Министерския съвет. Съдбата на проекта в парламента се проверява отделно, а справката за получените предложения по консултацията е публикувана на 21.04.2026 г. (Портал за обществени консултации, Министерски съвет)