КПКОНПИ не съгласува промените в закона за еврофондовете за Централното координационно звено

На 1 февруари 2022 г. стана известно, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) не съгласува проекта за промени в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Проектът предвиждаше дирекция „Централно координационно звено“ да премине от администрацията на Министерския съвет в Министерството на финансите. Комисията прецени, че така предложена, промяната носи корупционен риск.

Какво предвиждаше проектът

Законопроектът беше внесен за обществено обсъждане от Министерството на финансите. Консултацията продължи от 14 до 28 януари 2022 г., т.е. 14 дни.

Централното координационно звено (ЦКЗ) отговаря за цялостната координация на системата за управление на европейските средства. Тогавашният закон го определяше като специализирана администрация, която подпомага заместник министър-председателя или министъра, отговарящ за организацията, координацията и контрола на тази система. Според мотивите тази подчиненост противоречи на новата политика на правителството и на решението на Министерския съвет за структурни промени в централната администрация. Целта на проекта беше законът да съответства на новата структура на Министерския съвет.

По време на консултацията беше изразено и несъгласие. В един от публикуваните коментари се посочва, че в Министерството на финансите вече са сертифициращият орган (дирекция „Национален фонд“) и одитният орган (Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“). Ако там отиде и ЦКЗ, звеното, което извършва разходите, и звената, които ги контролират, ще бъдат в едно ведомство.

Защо комисията не съгласува проекта

КПКОНПИ отбеляза, че мотивите на законопроекта не съдържат конкретни аргументи за структурната промяна. Според нея промяната крие опасност от по-слаб контрол върху процедурите по управление на европейските средства. Комисията постави под въпрос и контрола, който министърът на финансите би упражнявал при новия модел. Тя посочи, че събирането на много правомощия в едно министерство може да създаде условия за корупционен риск.

В същия ден стана известно, че комисията е анализирала и проекта на устройствен правилник на новото Министерство на иновациите и растежа. Министерството трябваше да управлява около 4,32 млрд. евро по пет оперативни програми и по Плана за възстановяване и устойчивост. И тук комисията откри рискови зони. Тогава един и същ член на правителството беше едновременно министър на финансите и заместник министър-председател по еврофондовете. Така той можеше да дава задължителни методически указания на сертифициращите и одитните органи. Комисията отбеляза и че началникът на кабинета на финансовия министър е свързано лице с министъра на иновациите и растежа по смисъла на антикорупционния закон.

Анализът беше изпратен на вносителите. Комисията обяви, че ще го предостави за сведение и на Генерална дирекция „Регионална и градска политика“ на Европейската комисия.

Какво стана със закона

Несъгласието на комисията не спря законодателната промяна, но тя беше направена в по-общ вид. С изменение, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 39 от 27 май 2022 г., чл. 10 от ЗУСЕСИФ беше променен. Новата ал. 3 гласи, че ЦКЗ може да бъде организирано в администрацията на Министерския съвет, в специализираната администрация на Министерството на финансите или в друго министерство. Законът вече не определяше задължително мястото на звеното.

Тази възможност не беше използвана веднага. През август 2022 г. служебното правителство запази ЦКЗ в администрацията на Министерския съвет. Мотивът беше, че министърът на финансите вече не е и заместник министър-председател по еврофондовете, а звеното трябва да подпомага вицепремиера, който отговаря за тях.

Преместването стана година по-късно. С Постановление № 104 от 21 юли 2023 г. (ДВ, бр. 63 от 25 юли 2023 г.), в сила от 1 август 2023 г., дирекция „Централно координационно звено“ премина в Министерството на финансите. От щатното разписание на администрацията на Министерския съвет отпаднаха 61 щатни бройки, а в Министерството на финансите беше създадена дирекция с 47 бройки. Документалният фонд на дирекцията трябваше да бъде предаден до 31 октомври 2023 г.

Какво означава „не съгласува“

Оценката на корупционния риск на законопроекти е предварителна проверка. Преди един проект на изпълнителната власт да стигне до Министерския съвет, той минава съгласуване с различни институции. Антикорупционната комисия преценява дали текстовете не създават условия за злоупотреби: неясни правомощия, липса на контрол, събиране на твърде много функции на едно място.

Случаят със ЦКЗ показва и границите на този механизъм. Отрицателното становище се изпраща на вносителя и може да промени дебата, но окончателното решение остава за правителството и Народното събрание. В същите дни комисията посочи и че проектът на бюджет 2022 в парламента се различава от съгласувания с нея. Как се прави оценката на корупционния риск и кой отговаря за нея днес, обясняваме в материала оценка на корупционния риск.