Оценка на корупционния риск: кой я прави, по каква методика и докъде е стигнала в България

Оценката на корупционния риск отговаря на въпроса къде в работата на една институция корупцията е най-вероятна и колко щети би нанесла. Без нея антикорупционните мерки се пишат по навик. В България задължението да се оценява този риск съществува от години, но единна методика за държавната администрация все още няма.

Какво е корупционен риск

Законът за финансовото управление и контрола в публичния сектор определя риска като събитие, което ще повлияе върху постигането на целите на организацията и се измерва с ефекта и вероятността си. Проектът на методология за публичните предприятия от 2026 г. стъпва на това определение и описва корупционния риск като вероятността да съществуват условия, които могат да доведат до корупционни практики и да попречат на целите на предприятието.

Оценката не търси конкретни виновници. Тя гледа условията: ясни ли са правилата, кой решава сам, къде се дават разрешения или се харчат пари, как се подбират хората.

Кой е длъжен да оценява риска

Инспекторатите. Според чл. 46, ал. 4, т. 2 от Закона за администрацията инспекторатът във всяко министерство „прави оценка на корупционния риск и предлага мерки за ограничаването му“. Главният инспекторат към Министерския съвет координира инспекторатите и подпомага изпълнението на държавната антикорупционна политика.

Ръководителите на организации. По правилата за финансово управление и контрол всеки ръководител управлява рисковете за целите на организацията и утвърждава стратегия за управление на риска, която се актуализира на всеки три години или при съществена промяна в рисковата среда.

Публичните предприятия. Законът за публичните предприятия изисква система за управление на корупционния риск (чл. 12, т. 12). През март 2026 г. Агенцията за публичните предприятия и контрол публикува проект на такава система с методология.

Антикорупционната комисия. Законът от юни 2026 г. възлага на Комисията за противодействие на корупцията да идентифицира и анализира рисковите зони, да разработва методологии за оценка на корупционния риск, етични стандарти и системи за проверка на почтеността. Тя съгласува и всеки законопроект на изпълнителната власт за наличие на корупционен риск.

Как изглежда една методика

Проектът за публичните предприятия дава добър пример за механиката. Рискът се измерва чрез четири задължителни индикатора, всеки с рискови фактори и коефициент на тежест:

Сборът от четирите коефициента е единица, затова най-голяма тежест имат функциите на звеното и хората в него. За всеки индикатор се оценяват влиянието и вероятността. Влиянието се измерва в точки до 5 и се дели на ниско (1,00–2,00), средно (2,01–3,50) и високо (3,51–5,00). Вероятността има три степени: ниска (1–25 %), средна (26–60 %) и висока (61–100 %). Двете стойности се нанасят в матрица, която дава крайна степен на риска: нисък, среден или висок. Предприятието изготвя план за управление на корупционния риск с мерки според резултата.

Проектът предвижда оценките за 2026 г. да се изготвят до 31 март на следващата година, а пълното прилагане на методологията да започне от 2027 г.

Опитите за единна методика

Общата методика за държавната администрация има дълга история без край. През 2019 г. тогавашната антикорупционна комисия публикува за обществено обсъждане проект на методология за оценка на корупционния риск. Тя трябваше да определя индикаторите и методите за оценка, да подпомага избора на декларациите за проверка и да урежда планирането и отчитането на мерките в антикорупционните планове.

Проектът не е приет. Според одита на Сметната палата от декември 2025 г. методологията е предложена на Министерския съвет, но „не е процедирана“ и не е разгледана от Националния съвет по антикорупционни политики. Решението на съвета от 2021 г. за работна група, която да изготви нова методика, също не е изпълнено. Инспекторатите, включително Главният, посочват липсата на методика като причина да не правят оценките, които законът изисква от тях.

Одитът установява и още нещо. Стратегиите за управление на риска в част от министерствата не са обновявани повече от седем години. В някои от тях корупционните рискове са изрично изключени, а рисковете за почтеността са извън фокуса на всички. Корупционните рискове се изброяват само в антикорупционните планове, без да се оценяват.

Къде има напредък

Изключение е Министерството на вътрешните работи. По препоръка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) от петия кръг на оценка министерството разработи през 2024 г. методика за оценка и управление на корупционния риск. В доклада си за съответствие от ноември 2024 г. GRECO отбелязва, че методиката е одобрена. Отбелязва също, че методология за анализ на корупционния риск в централното правителство е в процес на подготовка.

Европейската комисия съобщава в доклада си за върховенството на закона от юли 2026 г., че на 20 май 2026 г. министерството прие Програма за превенция и противодействие на корупцията за 2026–2028 г. и вече е направило стратегически оценки на риска за високорисковите области.

Как се оценява България отвън, е описано в материала за международните оценки. Рисковете при отделното длъжностно лице се уреждат с правилата за конфликт на интереси.