Антикорупционните планове на администрациите: какво съдържат, кой ги отчита и какво показа одитът

Всяка година министерствата и повечето агенции в България утвърждават антикорупционен план: таблица с рисковете, които виждат в собствената си работа, и мерките срещу тях. Плановете не идват от отделен закон, а от националните антикорупционни стратегии и от насоките на Националния съвет по антикорупционни политики (НСАП). По думите на Сметната палата те са „на практика единственият инструмент“ за планиране на мерки срещу корупцията в администрацията.

Откъде идва задължението

Действащата Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията обхваща периода 2021–2027 г. и е приета с Решение № 235 на Министерския съвет от 19 март 2021 г. В приоритет 5 „Освобождаване на гражданите от „дребната“ корупция“ тя има отделна мярка за надграждане на антикорупционните планове и за методика, която да мери дали те дават резултат.

Правилата за самите планове са в Насоките за съставянето на антикорупционни планове, тяхното съдържание и одобряване. НСАП ги приема на заседание на 2 февруари 2018 г., а през 2021 г. са актуализирани. НСАП е създаден с Постановление № 136 на Министерския съвет от 29 май 2015 г. като междуведомствен орган със съвещателни, координационни и контролни функции. Секретариат на съвета е Главният инспекторат към Министерския съвет.

Насоките изискват координацията на плана да е възложена на заместник-министър или, в изпълнителните агенции, на друг ръководител. Някои министерства създават и постоянна работна група, която съставя плана и съгласува плановете на подведомствените структури. Така е например в Министерството на икономиката и индустрията.

Какво съдържа един план

Образецът, утвърден от НСАП, има колона „Конкретно идентифициран корупционен риск“. Срещу всеки риск се записват мерките, които трябва да го предотвратят, и срокът им. Рисковете се подреждат по области:

• управление, разпореждане или разходване на бюджетни средства и активи, включително обществени поръчки;
• контролни дейности;
• административни услуги, концесии, лицензи, разрешения и регистрационни режими;
• конкурси за вписване в регистри или за упражняване на регулирани професии;
• празноти и неясноти в нормативната уредба, които позволяват противоречиво тълкуване;
• други рискове, специфични за ведомството;
• мерки за публичност.

Пример от практиката: в плана си за 2024 г. Министерството на икономиката и индустрията описва 11 конкретни риска. Първият е свързан с грешки и липса на контрол при разходване на бюджетни средства, а мерките срещу него са постоянен вътрешен контрол и обучения на служителите.

Как се отчита изпълнението

Насоките въвеждат тримесечно отчитане пред ресорния ръководител: какво е направено по всяка мярка, какво не е изпълнено и кой отговаря за това. В края на годината ведомството изготвя годишен отчет. Част от администрациите публикуват и плановете, и отчетите. Министерството на външните работи например държи на сайта си плановете от 2021 до 2026 г. заедно с годишните отчети.

В процеса участват и инспекторатите по чл. 46 от Закона за администрацията. Законът им възлага да правят оценка на корупционния риск и да предлагат мерки за ограничаването му. Всеки инспекторат изпраща доклад за проверките си на Главния инспекторат до 1 март, а Главният инспекторат представя обобщен доклад на министър-председателя до 30 април.

Плановете се анализират и централно. В годините, в които превенцията беше в ръцете на антикорупционната комисия, тя изготвяше годишни анализи на плановете и на отчетите по тях. В анализите за 2022 и 2023 г. е включен списък на корупционните рискове, групирани по областите от образеца.

Какво установи Сметната палата

Одитният доклад на Сметната палата, приет на 5 декември 2025 г., обхваща периода 2021–2023 г. и министерствата, които управляват европейски средства. Основните изводи:

• рисковете в плановете се изброяват, но не се оценяват по вероятност и въздействие;
• администрацията на Министерския съвет не изготвя антикорупционен план;
• в част от министерствата координацията на плана не е възложена на никого за периоди до 11, а понякога до 18 месеца;
• стратегията от 2021 г. не е актуализирана, а методиките за оценка на ефективността на плановете не са приети от НСАП.

Европейската комисия стига до сходни изводи в доклада си за върховенството на закона от юли 2026 г. Изпълнението на стратегията е неравномерно, изготвен е само един годишен доклад (за 2022 г.), а НСАП не е свикван от октомври 2023 г. През декември 2025 г. за негов председател е определен министърът на правосъдието.

Какво се промени през 2026 г.

Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 5 юни 2026 г.) възлага държавната политика по превенция на новата Комисия за противодействие на корупцията. Тя събира данни за изпълнението на антикорупционните мерки, наблюдава ги и периодично ги оценява, включително по сектори. Когато предложи мерки на някоя институция, тя е длъжна в едномесечен срок да отговори кои приема и с какви срокове и защо отказва останалите.

Комисията получава и правомощие да разработва методологии за оценка на корупционния риск, което може да промени начина, по който се пишат самите планове. Кои институции какво правят след промените през 2026 г. е описано в материала за институциите срещу корупцията. Служителите, които забележат нарушение в собствената си администрация, имат защита по закона за подателите на сигнали.