Закон за лобизма в България – регистър в Сметната палата и опитът на ЕС

Закон за лобизма в България има от 27 март 2026 г., когато в „Държавен вестник“ бр. 30 беше обнародван Законът за прозрачност при представителство на интереси (Национално сдружение на общините в Република България). Регистърът на лобистите още не работи, защото законът дава срок до 27 декември 2026 г. за пускането му. Води се от Сметната палата, а глоби за невписани лица на практика ще има чак от края на 2027 г. (БНТ).

Накратко: - Народното събрание прие закона на второ четене на 19 март 2026 г. и промени работното му заглавие (БТА). - Глобата за невписано физическо лице е от 1000 до 2500 евро, а за юридическо лице е от 2500 до 7500 евро, като при повторно нарушение сумата се удвоява (БНТ). - Срещите на кметовете и министрите с представители на интереси ще се записват в публичен календар (Национално сдружение на общините в Република България). - През 2016 г. България беше сред 12-те държави от ЕС, които нямаха никакви правила за лобизма (Европейски парламент, Изследователска служба (EPRS)). - В общия регистър на институциите на ЕС са вписани над 12 000 представители на интереси (Регистър за прозрачност на ЕС).

Има ли закон за лобизма в България

Отговорът е да, от пролетта на 2026 г. (Национално сдружение на общините в Република България). Проектът стигна до пленарната зала като „Закон за прозрачност и почтеност в управлението“ (БТА). При окончателното гласуване на 19 март 2026 г. депутатите го преименуваха на Закон за прозрачност при представителство на интереси. Думата „лобизъм“ отпадна от заглавието, за да се смекчи общественото възприятие за дейността (БНТ).

Гласуването беше на извънредно второ четене, почти без дебат (БНТ). Приемането му е условие за плащане от 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Законът е в сила от деня на обнародването, с изключение на разпоредбите за регистъра и задълженията за вписване (Национално сдружение на общините в Република България). Това е самостоятелен акт, отделен от Закона за противодействие на корупцията.

Кой е представител на интереси и кой не е

Представителство на интереси е всяко устно или писмено общуване в подкрепа на определен интерес, независимо дали е частен или обществен (БТА). Целта му е да повлияе на решения за закони, национални стратегически документи, позиции на България по актове на ЕС или президентски укази. Законът обхваща Народното събрание, президента и вицепрезидента, Министерския съвет и министрите, областните управители, кметовете, общинските съвети и другите органи, които издават нормативни или административни актове.

Вписването в регистъра не е задължение за всеки, който пише до институция. Физическо лице се вписва само ако представлява интереси професионално, например по занятие или срещу възнаграждение от трети лица (чл. 13) (Труд и право). Човек, който действа в лично качество и в личен интерес, изобщо не извършва представителство на интереси (БТА).

Лицата на публични длъжности не могат да бъдат представители на интереси, докато заемат поста си. Забраната важи и една година след като го напуснат (Труд и право). Това ограничение срещу „въртящата се врата“ допълва правилата за конфликт на интереси според българския закон.

Регистърът за прозрачност в Сметната палата

Сметната палата води регистъра като електронна база данни, а председателят ѝ внася в парламента годишен доклад до 30 април (БТА). Данните се обменят автоматично с БУЛСТАТ и Търговския регистър. Вписаните всяка година отчитат колко са похарчили за представителство на интереси. ЕГН и контактите на физическите лица не се публикуват (БНТ).

Техническите правила определи министърът на правосъдието с наредба, подписана на 8 юли и обнародвана в брой 65 на „Държавен вестник“ от 17 юли 2026 г. (Държавен вестник). Заявлението за вписване се подава онлайн с квалифициран електронен подпис в едномесечен срок. За промени в данните срокът е 7 дни, а официалните срещи трябва да влязат в календара до 3 дни.

Сроковете в двата акта не съвпадат напълно. Наредбата дава 6 месеца от издаването си за създаване на регистъра, който се пуска със заповед на председателя на Сметната палата (Държавен вестник). По наше изчисление този срок изтича на 8 януари 2027 г., а законът предвижда регистърът да работи от 27 декември 2026 г. (Национално сдружение на общините в Република България). Сигурният ориентир е публикуваната на сайта на палатата заповед, след която там ще се проверява и кой е вписан.

Срокове и глоби за общини и представители на интереси

Най-много работа за общинската администрация носи календарът. Всяка среща се записва с участниците и темата си, а срещите по един и същ въпрос се номерират поред (Национално сдружение на общините в Република България). Календарът трябва да е технически свързан с регистъра във формат, определен с наредбата (Държавен вестник). Становищата с обидно или нецензурно съдържание се отбелязват като недопустими и не се разглеждат по същество.

Физическите лица се наказват с глоба, а юридическите лица – с имуществена санкция (чл. 20 и чл. 21) (Труд и право). Размерите са 1000–2500 евро за физическо лице и 2500–7500 евро за юридическо лице, двойно при повторно нарушение (БТА, БНТ). През първата година след пускането на регистъра невписаните не се санкционират (Национално сдружение на общините в Република България). По наше изчисление от обнародването до първите възможни глоби минават около 21 месеца.

Как работят регистрите на лобистите в ЕС

През 2016 г. закон и задължителен регистър имаха седем държави – Франция, Ирландия, Литва, Австрия, Полша, Словения и Обединеното кралство, което тогава още членуваше в ЕС (Европейски парламент, Изследователска служба (EPRS)). Други 12 държави, сред тях България, Белгия, Дания и Гърция, не разполагаха с никаква уредба на лобизма, дори с доброволен кодекс. През февруари 2024 г. задължителни или частично задължителни правила имаха 15 държави членки, а останалите 12 почти нямаха правила или разчитаха на доброволни (Transparency International EU).

От 2021 г. регистърът на ЕС е де факто задължителен, защото само вписаните могат да влизат в сградите на институциите за срещи (Регистър за прозрачност на ЕС). От 1 септември 2025 г. там важат и нови правила за срещите. В Ирландия отчетите се подават на всеки четири месеца, а за периода септември–декември 2026 г. крайният срок е 21 януари 2027 г. (Standards in Public Office Commission (Ирландия)).

Само три държави членки и институциите на ЕС имат регистри, които обхващат и изпълнителната, и законодателната власт (Transparency International EU). Българският закон обхваща и парламента, и правителството, така че на хартия попада в тази малка група (БТА). При разходите обаче отчитането е годишно, а най-актуалните данни за контактите ще идват от календарите на институциите, попълвани до 3 дни (Държавен вестник, Standards in Public Office Commission (Ирландия)). Подробности за мястото на България в другите прегледи има в България в международните оценки за корупцията.

Чести грешки при прилагането на закона

Първата грешка е да се приеме, че всеки, който изпраща становище, трябва да се впише. Законът изключва 14 категории лица и организации, затова кръгът на задължените може да се окаже тесен (DPC). Мнение по общинска наредба, изпратено от гражданин в лично качество, остава извън регистъра (Труд и право).

Втората грешка е да се търси регистрацията още сега. Разпоредбите за вписване влизат в сила едва с пускането на регистъра, а дотогава текат само сроковете за подзаконовите актове и за етичните правила (Национално сдружение на общините в Република България, DPC). Бивш министър също не може веднага да стане представител на интереси, защото забраната важи една година след освобождаването (Труд и право). За служителите, които водят срещи и консултации, е полезен и прегледът на функциите на институциите срещу корупцията.