Противодействие на корупцията
Нормативна уредба

Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ): кога, как и с какви граници

Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество: КОНПИ, кога започва проверка, прагът на несъответствието, делото пред съда и границите на закона.

От Редакция на Противодействие на корупциятаПубликувано: 5 мин. четене
Пачки банкноти от 20 и 50 евро с бандероли
Снимка: BrayLockBoy · CC BY-SA 4.0, източник

Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) урежда т.нар. гражданска конфискация: държавата може да отнеме имущество, за което не е установен законен източник, чрез граждански иск, а не като наказание по присъда. Текстът е приет през 2018 г. като Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г.). Със Закона за противодействие на корупцията от 2023 г. частите за декларациите, конфликта на интереси и сигналите отпаднаха, а законът получи сегашното си заглавие (ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г.). Последните му изменения са от 2026 г.

Предметът на закона

Законът урежда условията и реда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, статута на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) и взаимодействието ѝ с другите органи (чл. 1). Незаконно придобито е имуществото, за чието придобиване не е установен законен източник (чл. 5, ал. 1).

Два принципа определят целия механизъм:

  • производството се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице (чл. 5, ал. 2), а делото пред съда продължава и при прекратяване на наказателното дело (чл. 153, ал. 5);
  • ограниченията на собствеността се прилагат само в необходимата степен и при зачитане на правото на защита (чл. 4, ал. 2).

КОНПИ

КОНПИ е независим специализиран постоянно действащ орган със седалище София и с териториални дирекции (чл. 7). Тя има петима членове: председател, заместник-председател и трима членове. Всички се избират от Народното събрание, председателят по предложение на народни представители, а останалите по предложение на председателя. Мандатът е 6 години и всеки член има право на един мандат (чл. 8 и 10). Комисията работи чрез пет териториални дирекции: Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София, чиито райони съвпадат с тези на апелативните съдилища.

Кога започва проверка

Проверката не започва по сигнал на гражданин. Тя започва с акт на директора на териториална дирекция при някое от основанията в закона:

  • лице е привлечено като обвиняем за някое от изброените в чл. 108 престъпления от Наказателния кодекс, сред които подкуп, длъжностни престъпления, изпиране на пари, трафик на хора и наркотици, данъчни престъпления;
  • наказателното производство не е започнало или е прекратено заради амнистия, давност, смърт или невменяемост на дееца (чл. 108, ал. 2–3);
  • антикорупционната комисия е съобщила за несъответствие в декларация на лице на публична длъжност, установен е конфликт на интереси или декларация не е подадена в срок (чл. 108, ал. 5–6);
  • влязъл в сила акт за административно нарушение носи облага над 50 000 лв. (чл. 109) или има признато решение на чужд съд (чл. 111).

През 2025 г. от 1 973 започнати проверки 1 883 са по уведомление от прокуратурата, а останалите по уведомление на антикорупционната комисия, според годишния доклад на КОНПИ.

Проверката и прагът на несъответствието

Проверката продължава до една година и може еднократно да се удължи с до 6 месеца. Тя обхваща 10 години назад от датата на започването си (чл. 112). Инспекторите сравняват имуществото на лицето с неговия нетен доход за периода.

Производство за отнемане се образува, когато има значително несъответствие: разлика между имуществото и нетния доход над 150 000 лв. за целия проверяван период (§ 1, т. 3 от допълнителните разпоредби). След въвеждането на еврото КОНПИ посочва прага като 76 693,78 евро. Ако несъответствието е под прага, проверката се прекратява; през 2025 г. така са приключили 2 200 проверки.

Обезпечение, иск и съд

  1. Обезпечение. КОНПИ иска от окръжния съд да наложи обезпечителни мерки върху имуществото. Съдът ги допуска, когато има достатъчно доказателства за обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, а определението може да се обжалва в 7-дневен срок (чл. 116–117).
  2. Участие на лицето. Лицето се уведомява, кани се да подаде декларация, може да се запознае с материалите и да направи възражения в едномесечен срок.
  3. Иск. Комисията предявява иск пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето или по местонахождението на имота в срок до три месеца от последния акт за обезпечение. Ако не го направи, съдът отменя мерките (чл. 153).
  4. Обявление. Съдът обнародва в „Държавен вестник“ обявление за делото, за да могат заинтересованите лица да предявят претенциите си (чл. 155).

Делото се гледа по правилата на Гражданския процесуален кодекс. По-подробно стъпките са описани в материала за процедурата по отнемане.

Какво може да се отнеме

Отнема се самото незаконно придобито имущество, а когато то липсва или е отчуждено, неговата парична равностойност (чл. 141, 142 и 151). Законът стига и до имущество, прехвърлено безвъзмездно, на съпруг, на свързани лица или на дружество, контролирано от проверяваното лице, както и до имущество, придобито от трето лице за негова сметка (чл. 143–146). Правата на държавата се погасяват с 10-годишна давност (чл. 152).

Отнетото имущество минава към държавата. С разпореждането с него се занимава Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество, съставен от заместник-министри и председателстван от заместник-министър на финансите (чл. 165). Какво става с имотите и колите след решението, е описано в отделен материал.

Границите на закона в практиката

Съдилищата стесниха приложението на закона. В годишния си доклад за 2025 г. КОНПИ посочва два акта:

  • тълкувателно решение № 4 от 18 май 2023 г. на ВКС, според което средствата, които вече не са в имуществото на лицето в края на проверявания период, не се включват при изчисляване на несъответствието;
  • решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Йорданов и други срещу България“, влязло в сила през февруари 2024 г. То изисква съдът да посочи данни за нарушения и обоснована връзка между тях и имуществото.

Според КОНПИ практиката след тези актове е противоречива. През ноември 2025 г. комисията поиска от ВКС ново тълкувателно решение и по искането е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. Числата за проверките, исковете и отнетото имущество по години са събрани на страницата за годишните доклади.

Източници

  1. Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ДВ, бр. 7 от 2018 г., загл. изм. бр. 84 от 2023 г., посл. изм. бр. 55 от 2026 г.), чл. 1–10, 18, 107–113, 116–117, 141–155, 165, § 1 ДР (lex.bg)
  2. КОНПИ: Доклад за дейността през 2025 г. (PDF)
  3. КОНПИ: Доклад за дейността за периода 01.01.2026–30.06.2026 г. (PDF)
  4. КОНПИ: История
  5. Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 5.06.2026), чл. 67 и 73 (lex.bg)

Още по темата

Редакция на Противодействие на корупцията

Противодействие на корупцията е малък екип, който работи от София, България. Пишем за антикорупционните правила, институциите и процедурите в България и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Текстът е на Редакцията на Противодействие на корупцията. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@caciaf.bg.