Наръчник за антикорупционните правила в България
Противодействие на корупцията
Превенция на корупцията

Корупционен риск в законопроектите и три несъгласувани промени от 2022 г.

Как през 2022 г. антикорупционният орган проверяваше законопроектите за корупционен риск, кои три промени не съгласува и какво стана с тази функция след 2023 г.

От Редакция на Противодействие на корупцията Публикувано: 5 мин. четене
Сграда с колони и надпис „Народно събрание“ в София, пред нея паркирани бели бусове и коли, отляво червена сграда
Снимка: Hakuna.Matata / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0, източник

Корупционен риск в законопроектите се оценяваше през 2022 г. от антикорупционния орган преди внасянето им в парламента, а днес тази проверка не личи в проекта на новия закон. Тогавашният закон задължаваше КПКОНПИ да проверява всеки законопроект на изпълнителната власт (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Ако органът установеше риск, не съгласуваше текста.

Как се проверяваше законопроектът за корупционен риск

Проверката беше част от съгласуването на проекта между министерствата. Комисията разглеждаше мотивите, очакваните разходи и срока за обществено обсъждане и приемаше решение, което се изпращаше на вносителя (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Решението не беше вето. Парламентът оставаше свободен да гласува както прецени, но становището беше публично и можеше да се сравни с внесения по-късно текст.

По-подробно за методиката на оценката може да прочетете в материала за оценката на корупционния риск.

Защо не беше съгласуван проектът за ГПК

На 20 януари 2022 г. комисията не съгласува проект на министъра на правосъдието за промени в Гражданския процесуален кодекс (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Проектът прехвърляше процесуалното представителство на държавата по съдебни и арбитражни дела от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието и разширяваше кръга на лицата, които могат да представляват държавата, с ръководители на учреждения и кметове.

Първият довод беше за разходите. Комисията отбеляза, че външното възлагане на правни услуги не минава през Закона за обществените поръчки, така че при голям материален интерес услугата можеше да се възложи без процедура за избор (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Вторият довод беше за мащаба. Комисията посочи материалния интерес по граждански и по търговски дела за 2021 г., като при търговските той е над 7 млн. лв. Международните дела срещу държавата за 2019–2021 г. надхвърлят 1,2 млрд. евро. Третият беше за процедурата: 14-дневният срок за обществено обсъждане се допуска само в изключителни случаи.

Какво не хареса на комисията в закона за еврофондовете

С решения № 07 и № 08 от 31 януари 2022 г. комисията не съгласува прехвърлянето на дирекция „Централно координационно звено“ от Министерския съвет към Министерството на финансите (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Мотивите не посочваха аргументи за структурната промяна, а комисията видя риск от занижен контрол върху европейските средства и от концентрация на правомощия в едно министерство. Консултациите също бяха скъсени от 30 на 14 дни.

Към същото заседание се отнася и анализ на проекта на устройствен правилник на министерство, което управлява пет оперативни програми и план за възстановяване (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Комисията очерта четири рискови зони, сред които несъразмерно разпределение на функции и недостатъчна публичност на правилника. Анализът беше изпратен на вносителите и на Европейската комисия за сведение. За самия проект има и отделна новина на сайта.

Защо закриването на специализираното правосъдие беше оценено като риск

На 9 февруари 2022 г. с Решение № 14 комисията не съгласува промени в Закона за съдебната власт, с които се закриваха Специализираният наказателен съд, Апелативният специализиран наказателен съд и съответните прокуратури (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Основният довод беше, че преди закриване трябва да има обективен анализ на ефективността от 2012 г. насам, а такъв липсва.

Комисията сравни и дела със споразумения, защото вносителят използваше големия им дял като довод за неефективност (КПКОНПИ (ciaf.bg)):

Комисията съпостави тези данни с данните на Софийския градски съд (КПКОНПИ (ciaf.bg)).

Източник: решение № 14 на КПКОНПИ от 9 февруари 2022 г. (КПКОНПИ (ciaf.bg))

Комисията стигна до извода, че споразуменията не отличават специализирания съд от общия (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Решението беше изпратено до правната комисия и до комисията по противодействие на корупцията в Народното събрание.

Какво общо имат трите случая

Решенията се различават по предмет, но повтарят три сигнала: липса на обосновка, концентрация на правомощия и кратко обсъждане. Ако проектът се основава на анализ и е обсъден 30 дни, рискът за решението е по-малък. Скъсяването от 30 на 14 дни е с 16 дни, или с около 53%, по наше изчисление по данни на КПКОНПИ (КПКОНПИ (ciaf.bg)). Този извод е наш: най-често повтаряният мотив е процедурният, а не съдържанието.

Какво стана с функцията след 2023 г.

Комисията, която съгласуваше тези проекти, не съществува. Самостоятелна комисия беше създадена в края на 2023 г. и закрита в началото на 2026 г., а функциите ѝ бяха разделени между други органи (Портал за обществени консултации strategy.bg). През януари 2026 г. проектът предвиждаше проверките за конфликт на интереси и приемането на декларациите да отидат в Сметната палата, а функциите на специализираната дирекция – в ГДБОП (Свободна Европа).

На 22 май 2026 г. парламентът прие на първо четене нов законопроект на Министерския съвет с 153 гласа „за“ и 13 „против“ (БТА). Проектът създава нова комисия от пет членове и комбинира аналитични, оперативни и разследващи правомощия (Портал за обществени консултации strategy.bg). Страницата на консултацията не споменава оценка на корупционния риск на законопроекти. Това не доказва, че функцията е отпаднала, защото текстът на закона не е сред отворените от нас страници. Показва само, че тя не е изведена сред основните.

Натискът дойде отвън. Служебният вицепремиер по европейските средства обяви, че 466 млн. евро по Плана за възстановяване са застрашени: 357 млн. за антикорупционната реформа и 109 млн. за закона за разследване на главния прокурор (БТА). Срокът за антикорупционния закон беше 4 май, а за другия – 22 юни. Окончателното приемане не е описано в отворените страници, затова не го твърдим.

Къде да следите проектите и сроковете

Проектите на нормативни актове се публикуват на портала strategy.bg. Там се вижда срокът на консултацията: в случая от 31 март до 14 април 2026 г., обоснован със сроковете по Плана за възстановяване (Портал за обществени консултации strategy.bg). Нормалният срок, който комисията защитаваше през 2022 г., е 30 дни (КПКОНПИ (ciaf.bg)).

Полезна проверка е да се сравнят мотивите на проекта с цената му, ако са посочени разходи, и да се види дали новите правомощия се концентрират в един орган. Разходите бяха довод в решението за ГПК (КПКОНПИ (ciaf.bg)), а концентрацията на правомощия – в решенията за еврофондовете (КПКОНПИ (ciaf.bg)). За експертна основа на реформата вж. законопроекта за ЗПКОНПИ.

Проектът предвижда членовете на новата комисия да бъдат избрани в срок един месец след влизането на закона в сила (Портал за обществени консултации strategy.bg).

Източници и справки

  1. КПКОНПИ не съгласува изменения в Гражданския процесуален кодекс поради наличие на корупционен риск — КПКОНПИ (ciaf.bg)
  2. КПКОНПИ не съгласува изменения и допълнения в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове — КПКОНПИ (ciaf.bg)
  3. КПКОНПИ не съгласува изменения и допълнения в Закона за съдебната власт — КПКОНПИ (ciaf.bg)
  4. До 466 млн. евро са застрашени при забавяне на антикорупционната реформа и закона за разследване на главния прокурор — БТА
  5. Парламентът одобри създаването на нова антикорупционна комисия, част от опозицията възрази срещу разследващите ѝ функции — БТА
  6. Проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности — Портал за обществени консултации strategy.bg
  7. Закриването на КПК мина на второ четене в комисия — Свободна Европа

Още по темата

Редакция на Противодействие на корупцията

Противодействие на корупцията е малък екип, който работи от София, България. Пишем за антикорупционните правила, институциите и процедурите в България и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@caciaf.bg.