Наръчник за антикорупционните правила в България
Противодействие на корупцията
Нормативна уредба

Защита на подателите на сигнали и задълженията на частните фирми

Защита на подателите на сигнали в частния сектор — кои фирми трябва да имат вътрешен канал, прагът от 50 души и правилата за поверителност.

От Редакция на Противодействие на корупцията Публикувано: 7 мин. четене
Фасадата на сградата на Народното събрание в София с високи колони, каменни арки и дървени входни врати
Снимка: Bjoertvedt / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0, източник

Защита на подателите на сигнали в частния сектор означава най-напред едно: фирма с 50 или повече работници и служители трябва да има вътрешен канал за сигнали, а под този праг задължението възниква само ако дейността е в определени финансови области (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Законът е обнародван в ДВ, бр. 11 от 2 февруари 2023 г. и действа от 4 май 2023 г. (Lex.bg)

Група работодатели Вътрешен канал
Частен сектор, 50 и повече работници и служители Задължителен
Частен сектор под 50 души, но с дейност във финансови услуги, пазари и предотвратяване на изпирането на пари Задължителен, независимо от броя
Публичен сектор Задължителен, освен за общини с население до 10 000 души или с под 50 служители (Бенов и Василев, адвокатско дружество)

Източник: Бенов и Василев, резюме на ЗЗЛПСПОИН (Бенов и Василев, адвокатско дружество)

Кои частни фирми са длъжни да имат вътрешен канал

Българският закон въвежда Директива (ЕС) 2019/1937 (Портал за обществени консултации на Министерския съвет). Проектът му, публикуван за обществено обсъждане през 2022 г., предвиждаше задължение за създаване на вътрешни и външни канали както в публичния, така и в частния сектор. Директивата цели общи минимални стандарти и единна правна рамка, защото защитата в отделните държави членки дотогава била разпокъсана (Юридически факултет на Софийския университет, Кариерен център).

Законът нарича задължените работодатели „задължени субекти“ и ги определя в чл. 12 (Юридически факултет на Софийския университет, Кариерен център). Основното правило за частния сектор е прагът от 50 души (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Второто правило не зависи от размера на фирмата, а от предмета на дейност.

Прагът от 50 души и отсрочката за средните фирми

Работодателите с между 50 и 249 служители прилагат част от разпоредбите едва от 17 декември 2023 г. (Бенов и Василев, адвокатско дружество) Законът влиза в сила на 4 май 2023 г. (Lex.bg) Между двете дати има 227 дни, около седем месеца и половина, по наша сметка по данни на Lex.bg и Бенов и Василев, адвокатско дружество.

При одит или при проверка за дължима грижа първата стъпка е точният брой на наетите, включително хората на непълно работно време и по други форми на наемен труд. Законът дефинира работника широко, независимо от характера на работата и начина на заплащане (Lex.bg).

Фирми под прага, които пак влизат в обхвата

Работодател от частния сектор е задължен без оглед на броя на персонала, когато дейността му попада в актовете на ЕС от част I, буква „Б“ и от част II на приложението към закона (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Те уреждат финансовите услуги, капиталовите пазари, банкирането, кредитирането, застраховането, пенсиите, плащанията и предотвратяването на изпирането на пари.

От това следва практичен извод, който не стои като отделно правило в нито един от прочетените източници. Малка финансова компания е в същото положение като голямо промишлено предприятие, защото прагът по численост не се прилага за нея (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Размерът на екипа не е достатъчен показател, ако фирмата работи на регулиран финансов пазар.

Отделен въпрос е кога специален секторен акт на ЕС урежда подаването на сигнали по свои правила. Тогава се прилагат те, а законът важи само доколкото въпросът не е уреден задължително там (Lex.bg).

Какво изисква поверителността на канала

Вътрешният канал трябва да се управлява така, че да гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и да пази от достъп неоправомощени лица (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Втората изискуема черта е възможността за съхранение на записана информация на траен носител, за проверката по сигнала и за последващи разследвания.

Работодателят публикува ясна и лесно достъпна информация за реда за подаване на сигнали. Тя стои на интернет страницата му и на видно място в офисите и работните помещения (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Защитата не засяга само самия подател. Тя обхваща и хората, които му помагат поверително, роднините и колегите, изложени на ответни действия, и юридическите лица, с които подателят е свързан в работен контекст (Окръжен съд – Варна).

Защитата започва от момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване (Lex.bg). Сигнализиращо лице може да е не само служител. Според закона това са и самостоятелно заети, доброволци, стажанти, съдружници и акционери.

Кой във фирмата приема и разглежда сигналите

Работодателят определя един или повече служители, отговорни за получените сигнали (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Това може да е длъжностното лице по защита на личните данни или друг служител, който изпълнява и други трудови задачи. Съдебен пример е назначаването на съдебния администратор като отговорно лице по чл. 14, ал. 1 от закона (Окръжен съд – Варна).

Между подателя и разглеждащия служител не бива да има конфликт на интереси по конкретния случай (Бенов и Василев, адвокатско дружество). По наше тълкуване това е най-слабото място в малките фирми. Ако единственият определен служител е пряко засегнат от сигнала, фирмата трябва предварително да е предвидила кой го замества. Общото правило за разграничаване на частния интерес е описано в материала какво е конфликт на интереси според българския закон.

Сигналът може да е писмен, включително по електронна поща, или устен (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Устното подаване става по телефон или чрез друга система за гласови съобщения.

Срокове, анонимни сигнали и давност от две години

В седемдневен срок от получаването на сигнала подателят се уведомява за входящия му номер и за уникалния идентификационен номер, който дава Комисията за защита на личните данни (Окръжен съд – Варна). Ако сигналът има нередовности, подателят се уведомява да ги отстрани. Неотстранени в 7-дневен срок от получаването, сигналът и приложенията му не се разглеждат.

Не се образува производство по анонимни сигнали и по сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години (Окръжен съд – Варна, Бенов и Василев, адвокатско дружество). Сигнал с очевидно невярно или заблуждаващо съдържание се връща с указание да се поправят твърденията и с предупреждение за отговорността за набеждаване. Работодателят трябва да знае тези ограничения, за да не регистрира всяко писмо като сигнал по закона и да не отхвърля основателните.

Подателят избира канала: вътрешен, външен или публично оповестяване (Окръжен съд – Варна). Външният канал се администрира от Комисията за защита на личните данни, която е и централният орган за защита на сигнализиращите лица (Юридически факултет на Софийския университет, Кариерен център, Бенов и Василев, адвокатско дружество). Законът препоръчва приоритетно вътрешен канал, за да може нарушението да бъде отстранено бързо. Общата картина на каналите е дадена и в материала за закона за защита на подателите на сигнали.

Какво обхваща законът и какво остава извън него

Законът важи за нарушения на българското право или на посочени актове на ЕС в области като обществени поръчки, финансови услуги, безопасност на продуктите, околна среда, защита на потребителите и на личните данни (Lex.bg). Към тях се добавят нарушенията на правилата за конкуренцията и държавните помощи и трансграничните данъчни схеми. Включени са и престъпленията от общ характер, узнати във връзка с работата.

Извън обхвата са класифицираната информация, адвокатската тайна, здравната информация, тайната на съдебното съвещание и правилата на наказателното производство (Lex.bg). Прилага се и за три национални области: публичните вземания, трудовото законодателство и държавната служба. За връзката с европейската рамка вижте Директива 2019/1937 и българския закон.

Какво да сверите във фирмата с текста на закона

Първо, пребройте наетите по състоянието им към днешна дата и проверете дали основният предмет на дейност не е финансов по смисъла на част I, буква „Б“ и част II от приложението (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Приложението е част от текста на закона в Държавен вестник и в правните бази (Lex.bg).

Второ, проверете дали информацията за реда за сигнали е на сайта и на видно място в офиса (Бенов и Василев, адвокатско дружество). Трето, проверете дали достъпът до записите е ограничен до определените служители и дали сигналите се пазят на траен носител.

Санкциите за работодателя не са в прочетените страници. Тяхното точно съдържание се проверява в последната редакция на закона, която към днешна дата включва изменения от ДВ, бр. 38 от 2025 г. и по-късни (Lex.bg). Няма пречка да се види и как се подава сигнал за корупция в публичния сектор, за да се сравни процедурата с фирмената.

Източници

  1. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения — Lex.bg
  2. Кръгла маса във връзка с приложението на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения — Юридически факултет на Софийския университет, Кариерен център
  3. Защита на лицата подаващи сигнали — Окръжен съд – Варна
  4. Проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения — Портал за обществени консултации на Министерския съвет
  5. Резюме на ЗЗЛПСПОИН — Бенов и Василев, адвокатско дружество

Още по темата

Редакция на Противодействие на корупцията

Противодействие на корупцията е малък екип, който работи от София, България. Пишем за антикорупционните правила, институциите и процедурите в България и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@caciaf.bg.