Как се отнема незаконно придобито имущество: процедурата стъпка по стъпка

Отнемането на незаконно придобито имущество в България е гражданско производство. Държавата не доказва престъпление. Тя доказва, че човек притежава имущество, за което няма законен източник. Процедурата е уредена в Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) и се води от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Производството тече независимо от наказателното дело срещу проверяваното лице (чл. 5, ал. 2). Общата рамка на закона е описана в материала за ЗОНПИ, а тук са стъпките една след друга.

Стъпка 1. Основание за проверка

КОНПИ не започва проверка по собствена преценка. Тя работи по уведомление и законът изброява кога проверката започва:

• лицето е привлечено като обвиняем за някое от престъпленията, изброени в чл. 108, ал. 1: подкуп, присвояване, документни и данъчни престъпления, пране на пари, трафик на хора и наркотици и други;
• наказателното производство е прекратено поради амнистия, давност, тежко психично разстройство или смърт на лицето или е прехвърлено в друга държава;
• делото е спряно, защото лицето има имунитет или не може да бъде намерено;
• антикорупционната комисия е установила несъответствие в декларациите на лице на публична длъжност или конфликт на интереси е установен с влязъл в сила акт;
• лице на публична длъжност не е подало декларация в срок без уважителна причина;
• влязло в сила наказание за административно нарушение, от което лицето е получило облага над 50 000 лв., която не може да се отнеме по друг ред;
• признато решение на чуждестранен съд за някое от тези престъпления.

Обичайният път започва с уведомление от наблюдаващия прокурор до директора на съответната териториална дирекция на КОНПИ. Комисията има пет териториални дирекции: в Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София. Как се проверяват самите декларации, е описано в материала за проверката на декларациите.

Стъпка 2. Проверката

Проверката продължава до една година, а комисията може веднъж да я удължи с до шест месеца. Тя обхваща 10 години назад от датата на започването си. Проверяващите събират данни за имуществото и стойността му при придобиването и към момента, за доходите и разходите на лицето и семейството му, за сделките, пътуванията в чужбина и платените данъци. Със съдебно разрешение могат да получат сведения, защитени с банкова тайна.

Целта е да се установи дали има значително несъответствие. Законът го определя като разлика между имуществото и нетния доход, която надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период (§ 1, т. 3 от допълнителните разпоредби). Ако има такова несъответствие, налице е „обосновано предположение“, че имуществото е незаконно придобито. В едномесечен срок след края на проверката директорът на дирекцията предлага на комисията да я удължи, да я прекрати или да започне производство за отнемане.

Стъпка 3. Обезпечителните мерки

Когато данните стигат за обосновано предположение, комисията иска от окръжния съд обезпечение на бъдещия иск. Съдът се произнася незабавно и може да наложи възбрана, запор или други мерки по Гражданския процесуален кодекс. Определението може да се обжалва в 7-дневен срок, но се изпълнява веднага. Сделките с имущество под възбрана или запор нямат действие спрямо държавата.

Законът пази някои вещи: мерките не могат да засягат имущество, което по ГПК е несеквестируемо, нито парите на фирма, отделени за заплати и осигуровки.

Стъпка 4. Позицията на проверяваното лице

След мерките лицето е поканено да подаде декларация за имуществото, сметките, източниците на средства и сделките си в срок от 14 дни, а ако е в чужбина – един месец. Получава достъп до всички материали и един месец за възражения и доказателства. Отказът да подаде декларация не може да се тълкува в негова вреда. Обясненията му не могат да се използват като доказателство в наказателно дело.

След като обсъди възраженията, директорът внася доклад. Комисията има един месец, за да прекрати производството или да реши да предяви иск.

Стъпка 5. Искът пред съда

Искът се предявява пред окръжния съд в срок до три месеца от последната обезпечителна мярка. Ако срокът се изпусне, съдът отменя мерките. Съдът обявява делото в „Държавен вестник“, за да могат трети лица да заявят претенции, и насрочва първото заседание не по-рано от три месеца след обявлението. Делото върви по ГПК с всички допустими доказателства, а решението се обжалва по общия ред. Прекратяването на наказателното дело или оправдателната присъда не спират иска (чл. 153, ал. 5 и 6).

Страните могат да сключат спогодба, с която се отнемат поне 75 % от имуществото или от паричната му равностойност.

Какво може да се отнеме

Освен личното имущество на проверявания законът позволява да се отнеме имуществото на съпруга, на лицето във фактическо съжителство и на непълнолетните деца. Отнема се и имущество, прехвърлено на роднини или на фирми, когато получателят е знаел или е могъл да предположи произхода му. Наследниците отговарят до размера на полученото. Ако вещта вече я няма, се отнема паричната ѝ равностойност. Правата на държавата се погасяват с 10-годишна давност от придобиването.

Какво се случва с отнетото, е описано в материала за управлението на отнетото имущество, а как съдилищата прилагат тези правила – в съдебната практика.

Колко дела има

По годишния доклад на КОНПИ в края на 2025 г. комисията е работила по 3129 активни проверки. През годината е внесла искания за обезпечение с обща цена на бъдещите искове 39,2 млн. лв. и искове за отнемане за 30,3 млн. лв. По уведомления на антикорупционната комисия през 2025 г. са започнати 90 проверки на лица на публични длъжности при 285 през 2024 г.