КПКОНПИ предаде на НАП бившия кмет на Благоевград и установи конфликт на интереси за бивш заместник-кмет на Стражица

На 28 юни 2022 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) съобщи, че е уведомила Националната агенция за приходите (НАП) да започне принудително събиране на 97 877,18 лв. от бившия кмет на Благоевград. Сумата произтича от решение на комисията за конфликт на интереси, което съдилищата бяха потвърдили изцяло. Същия ден комисията обяви и решение за бивш заместник-кмет на Община Стражица.

Случаят от Благоевград

Решението на КПКОНПИ е от 25 ноември 2020 г. С него комисията установи конфликт на интереси, наложи на бившия кмет глоба от 10 000 лв. и постанови в полза на държавата да се отнеме материална облага от 87 627 лв. Административният съд в Благоевград потвърди решението, а на 14 март 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) остави в сила първоинстанционния съдебен акт и отхвърли касационните жалби. Според съобщението на ВАС, цитирано от медиите, върховните съдии приемат, че решението на КПКОНПИ съответства на материалния закон.

Фактите, описани в решението, са следните. Два имота частна общинска собственост са продадени през 2016 и 2017 г. на еднолично дружество, чийто собственик и управител е била счетоводителката на кмета. Като кмет той е издал заповеди и е утвърдил протокола за продажбата на единия имот, а за другия е подписал договора за продажба. Между 25 септември и 3 октомври 2017 г. самият кмет е вписан като едноличен собственик и управител на същото дружество. За този кратък период той свиква извънредно общо събрание, разпределя си дивидент от 79 800 лв. от неразпределената печалба за 2015–2016 г. и в същия ден продава дяловете си. През септември 2020 г. собственик на дружеството става друга фирма, в която съдружници са бившият кмет и дъщеря му. Според решението и двете действия по продажбата на имотите са извършени в частен интерес на свързано с него лице.

Какво означава „отнемане на равностойността на облагата“

Облага по закона е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове, получаване на стоки или услуги безплатно или под пазарната цена. Когато се установи, че заради конфликт на интереси лицето или свързано с него лице е получило материална облага, законът не изисква да се търси самата вещ или самата сума. Отнема се паричната ѝ равностойност в полза на държавата. Така е и в действащия от юни 2026 г. закон (чл. 103, ал. 2), като отнемането се постановява със самото решение за конфликт на интереси, заедно с глобата (чл. 96, ал. 2).

Тази мярка е различна от гражданската конфискация на незаконно придобито имущество. Тя не изисква отделно дело за целия имот на лицето, а засяга само облагата, свързана с конкретния конфликт. Как работи по-широката процедура по отнемане, обясняваме в материала как се отнема имущество.

Защо сумата събира НАП

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс определя като публични вземания паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глобите и имуществените санкции и отнемането на парични средства в полза на държавата (чл. 162, ал. 2, т. 5). Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако закон предвижда друго (чл. 163, ал. 3). Затова след като решението за бившия кмет на Благоевград стана окончателно, КПКОНПИ уведоми НАП да образува производство за принудително събиране. Уведомлението не означава ново наказание: то е изпълнение на вече потвърденото от съда решение.

Сумата, за която е уведомена НАП, е 97 877,18 лв. Сборът на глобата и облагата по решението от 2020 г. е 97 627 лв. Медиите не уточняват от какво произтича разликата от 250,18 лв.

Случаят от Стражица

По сигнал КПКОНПИ установи конфликт на интереси и за бивш заместник-кмет на Община Стражица. Той е подписал две платежни нареждания в полза на съпругата си. Тя е работила по граждански договор по проекта „Осигуряване на топъл обяд – 2016-2019“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020. Според комисията той е трябвало да си направи самоотвод и да делегира правомощието на друг заместник-кмет, а вместо това е наредил плащанията. Наложена му е глоба от 5000 лв. В публичните източници не открихме данни дали решението е било обжалвано и какъв е изходът. Решението на комисията само по себе си не е окончателно: то може да се оспори пред административния съд.

Съпрузите са свързани лица по закона. Затова според комисията плащане към съпруга не бива да се разпорежда от самото длъжностно лице, а от друг заместник-кмет, на когото е делегирано правомощието. Други случаи на свързани лица в общините описваме в материала за двама общински съветници от Стара Загора и Хисаря. Повече за процедурата и санкциите има в материала производство и санкции при конфликт на интереси.

Кой води тези проверки днес

КПКОНПИ вече не съществува. Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 5 юни 2026 г.) урежда отново конфликта на интереси и поверява проверките на Комисията за противодействие на корупцията. Глобата за нарушаване на забраните, свързани с конфликт на интереси, вече е в евро: от 2500 до 5000 евро, а при повторно нарушение от 5000 до 10 000 евро (чл. 111). Къде и как се подава сигнал, обясняваме на страницата Сигнали.