Наръчник за антикорупционните правила в България
Противодействие на корупцията
Отнемане на имущество

КОНПИ и отнемане на имущество — какво изисква правото на ЕС

КОНПИ и отнемане на имущество без присъда: какво решиха СЕС и Страсбург, какво изисква Директива 2024/1260 и какво показват числата за 2025 г.

От Редакция на Противодействие на корупцията Публикувано: 5 мин. четене
Фасада на Съдебната палата в София с високи колони, надпис „Съдебната палата“ и черна бронзова лъвска статуя на преден план
Снимка: Foxj / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0, източник

Практиката на КОНПИ по отнемане на имущество е допустима по правото на ЕС, но резултатите пред съдилищата през 2025 г. са слаби. Съдът на ЕС прие през 2020 г., че гражданско производство без присъда е позволено (eucrim), а през 2025 г. исковете за 248 млн. лв. са отхвърлени или оттеглени. Това е 95% от стойността на приключилите искове (БТА).

Показател за 2025 г. Стойност
Отхвърлени или оттеглени искове 248 млн. лв.
Уважени искове 14 млн. лв.
Окончателни съдебни решения 6,5 млн. лв.
Разноски, присъдени срещу комисията над 12 млн. лв. (БТА)

Източник: мониторингов доклад на Антикорупционния фонд за 2025 г., отразен от БТА (БТА)

Данните са от гражданско оценяване, а не от официален отчет на комисията. Затова ги четем като сигнал, не като окончателна присъда за институцията. Според същия доклад органът се нарича Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (БТА).

Какво реши Съдът на ЕС за отнемането без присъда

Делото C-234/18 стигна до Люксембург от Софийския градски съд. Решението е от 19 март 2020 г. (eucrim). Съдът прие, че рамковото решение от 2005 г. не пречи на национален закон, по който съдът може да отнеме незаконно придобито имущество без установено престъпление и без осъдителна присъда.

Поводът бил иск срещу лице и членове на семейството му. Комисията установила, че имат имущество със значителна стойност и с недоказан произход, а наказателното производство още не било приключило (eucrim). По наказателното дело се твърдели присвоявания за около 105 млн. евро. Десетки сходни дела били спрени до отговора на Съда (Българско национално радио).

Решението не означава, че всяко българско производство е съвместимо с правото на ЕС. То казва само, че гражданският път може да съществува заедно с наказателния (eucrim).

Какво добавя Директива 2024/1260 и до кога

Директивата е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 2 май 2024 г. и е в сила от 22 май 2024 г. Срокът за въвеждане е 23 ноември 2026 г. (eucrim). Тя заменя три по-стари акта, сред които директивата от 2014 г. и рамковото решение от 2005 г. (Европейска комисия, Дирекция за вътрешните работи).

Две правила засягат българския модел. Първото е отнемане, когато производството е започнало, но не може да продължи заради болест, отсъствие или смърт на лицето. Така е и когато давността е под 15 години и изтича след започването му (eucrim). Второто е отнемане на необяснимо богатство, но само когато имуществото е свързано с дейност на престъпна организация и носи значителна икономическа изгода.

Целта е мащабна. Организираната престъпност печели около 139 млрд. евро годишно, а отнетото остава около 2% (Европейска комисия, Дирекция за вътрешните работи). Националната стратегия за възстановяване на активи трябва да е готова до 24 май 2027 г. (eucrim).

Къде българският модел е по-широк от директивата

Директивата изисква държавите да имат определени инструменти. Българското производство тръгва от друга точка. В него не се иска престъпление, а несъответствие между доходи и имущество.

Според правен анализ на Георги Атанасов в списание „Съвременно право“ моделът „in rem“ не действа в българския правен ред. Отнемането на незаконно придобито имущество не е гражданскоправна санкция и не може да се налага като такава (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, списание Съвременно право). Това е важна уговорка. Българското право може да нарича производството гражданско, но по същество то е специфично.

По наше четене на двата източника разликата е следната. Директивата връзва отнемането без присъда с наказателно производство, което е започнало, или с престъпна организация (eucrim). Българският иск е независим от наказателното дело (eucrim). Затова директивата не изисква промяна в самата идея за иска. Тя поставя въпроса за границите му и за гаранциите.

Какво казва Страсбург и защо 2025 г. има значение

На 26 септември 2023 г. Европейският съд по правата на човека установи нарушение на член 1 от Протокол № 1 по делото Йорданов и други срещу България (Lexploria (резюме на решение на ЕСПЧ)). Националните съдилища не били посочили забраненото поведение, от което идва имуществото, и не го били свързали с него.

Съдът отбеляза няколко особености на закона от 2012 г. Той обхващал всяко „незаконно“ имущество, не изисквал връзка с предикатно престъпление, давал десетгодишен период за доказване на законните доходи и действал със задна дата (Lexploria (резюме на решение на ЕСПЧ)). Всичко това утежнявало положението на ответника.

Законът от 2018 г. отмени закона от 2012 г. и урежда, че прекратяването на наказателното производство не пречи на отнемането (Lexploria (резюме на решение на ЕСПЧ)). За повече подробности вж. Решенията на ЕСПЧ за отнемане на имущество и как България ги изпълнява и съдебната практика по отнемането.

Пресметнато по данни на БТА, от уважените през 2025 г. искове за 14 млн. лв. до окончателни решения са стигнали 6,5 млн. лв., или около 46% (БТА). Това е наша сметка и не е равна на ефективност, защото част от решенията може да са обжалвани. Тя показва колко малка част от иска стига до края.

Наш извод е, че изискването на Страсбург за връзка с неправомерно поведение и изискването на директивата за ясни основания водят в една посока. Искът трябва да описва откъде би могло да е дошло имуществото. Простото несъответствие на доходите е по-слаба опора.

Какво проверява гражданинът при производство за отнемане

Тези правила са информация, а не съвет по конкретен случай. Когато се води такова производство, документите разкриват три неща, които стоят в основата на спора.

  • Кой период е проверен и по какъв закон.
  • Какво неправомерно поведение, ако има такова, е посочено като възможен източник на имуществото.
  • Какво е доказано като законен доход и как е оценено.

Вторият въпрос е свързан с това, което ЕСПЧ отбеляза по делото Йорданов и други: националните съдилища не били посочили забраненото поведение, от което идва имуществото (Lexploria (резюме на решение на ЕСПЧ)). Процедурата в България е описана в наръчника за ЗОНПИ, а продължителността на делата в материала Дело за отнемане на имущество — колко трае.

Какво предстои след 23 ноември 2026 г.

Срокът за въвеждане на директивата изтича на 23 ноември 2026 г. (eucrim). Отворените от нас източници не показват приет български закон за въвеждането ѝ, затова не твърдим какво ще бъде променено. Следващата проверима дата е 24 май 2027 г., когато държавите трябва да имат национална стратегия за възстановяване на активи.

Източници

  1. CJEU: Confiscation of Illegal Assets via Civil Proceedings Possible — eucrim
  2. Spotlight New Directive on Asset Recovery and Confiscation — eucrim
  3. EU Court of Justice confirms that property of Bulgarian banker was legally confiscated — Българско национално радио
  4. Confiscation and asset recovery — Европейска комисия, Дирекция за вътрешните работи
  5. Non-conviction based confiscation (Георги Атанасов) — Софийски университет „Св. Климент Охридски“, списание Съвременно право
  6. Yordanov and Others v. Bulgaria — Lexploria (резюме на решение на ЕСПЧ)
  7. ACF Report: Weak Anti-Corruption Enforcement Leaves Bulgaria's Democracy Under Attack — БТА

Вижте и това

Редакция на Противодействие на корупцията

Противодействие на корупцията е малък екип, който работи от София, България. Пишем за антикорупционните правила, институциите и процедурите в България и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Текстът е на Редакцията на Противодействие на корупцията. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@caciaf.bg.