Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Преса“ - 03.12.2013

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Преса“ - 03.12.2013

ЗАПОЧНА ПРОВЕРКА НА ИМОТИТЕ НА ЦВЕТАНОВ

 

- Как върви работата на съвместния екип по делото „Бисеров“, г-н Георгиев? Попаднахте ли вече на нещо интересно?

 

- Задачите бяха набелязани, но още е твърде рано за резултати.

 

- Очертайте поне общо параметрите - какво се търси?

 

- Във всички случаи, не само в този, се проверяват лицето, членовете на семейството, разкриват се банкови сметки, купени имоти за 10 г. назад. Както и участие в търговски дружества, сделки с имущества, с недвижими имоти - бивша и настояща собственост на проверяваните и членовете на семействата им, всички сделки с МПС. Търсим и информация за евентуално притежавани самолети и яхти, за наличие на особени залози и безналични ценни книжа, данъчна и осигурителна информация. Както и обичайни и извънредни разходи за издръжка, задгранични пътувания, описани по години и всичко, което има значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му.

 

- В конкуренция ли сте с прокуратурата кой първи да надникне в  банковите сметки на Бисеров?

 

- Нашата комисия няма как да изиска отпадане на банкова тайна в чужбина, може да го направи единствено прокуратурата. Но ние можем да отправим запитвания към сродни организации в чужбина за недвижими имоти, МПС и прочее в техните държави. От партньорите получаваме неофициална, но сигурна информация. И тогава вече сезираме прокуратурата да отправи молба за правна помощ в съответната държава. Проверката по нашите канали става много по-бързо.

 

- Колко и кои политици в момента са ваши „клиенти“?

 

- С прокуратурата сме като скачени съдове - няма как да водим проверки на хора, срещу които няма повдигнати обвинения.

 

- Назовете все пак имена - излезе информация за бившия депутат от ДПС Гюнай Сефер...


- Спрямо него има наложено обезпечение за 2,284 млн. лв., срещу Митхат Табаков - за 226 хил. лв. Има обезпечено имущество и спрямо Александър Томов, също бивш политик, за 868 хил. лв. Внесли сме в съда иск за отнемане на имущество за 1,126 млн. лв. на Цветелин Кънчев. Там обезпеченото имущество е за 758 хил. лева.

 

- По какво дело?

 

- По делото, по което той има влязла в сила присъда и лежа в затвора за изнудване.

 

- Беше доста отдавна.

 

- Така е. Преписката е по стария закон, който вие, медиите, наричахте „Петканов“.

 

- А започнахте ли проверка на имотите на Цветан Цветанов?

 

- Получено е съобщение в Териториална дирекция-София и вече са предприети действия по започване на проверка. Уведомлението обаче е съвсем отскоро - от 22 ноември. Преписката е разпределена и инспекторът започва да събира информация за имуществото на г-н Цветанов по всички онези пунктове, които вече изброих. Абсолютно всички тези неща ще бъдат анализирани.

 

- Защо толкова късно? Първото му обвинение за незаконното подслушване е от лятото.


- Но то не беше по текст, който попада в обхвата на нашия закон. Едва третото, последно обвинение за присвояване влиза в него (б.р. - става дума за делото за длъжностното присвояване на 50 хил. лв. от бюджета на МВР, които са изплатени на бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров за заплати и отпуски, докато е бил в ареста, както и за обезщетения при пенсионирането му).

 

- Значи г-н Цветанов е нов „клиент“.

 

- За нас е нов случай.

 

- А как стоят нещата със случая „Боевски“ - ще проверявате ли имотите му, при положение че е осъден в Бразилия?

 

- Нещата за нас са прости, а всъщност са доста сложни. Ние започваме работа, когато от Министерството на правосъдието ни предоставят една чуждестранна присъда.

 

- Но законът изисква тя да е призната в България.

 

- Тук е проблемът, който стои пред българската държава като цяло. Моята информация е, че засега спрямо Гълъбин Боевски още няма влязла в сила присъда в Бразилия. Ако влезе в сила присъда, въпросът е, първо, защо ще бъде изпратена в България - ние нямаме договор за правна помощ с Бразилия. Евентуално това би могло да стане по инициатива на нашето дипломатическо представителство, което да я изиска. След като няма договор за правна помощ, това може да стане на принципа на взаимност. Например срещу предоставянето на тази присъда се ангажираме, че ако впоследствие Бразилия поиска наша присъда, ние ще я дадем. И евентуално, след като тази присъда бъде получена в България, в Министерството на правосъдието вече би трябвало да преценят как да подходят, за да бъде призната тази присъда от български съд.

 

- Т.е. ако делото „Боевски“ окончателно приключи в Бразилия с присъда, това не е основание за започване на имотни проверки в България и вие сте с вързани ръце?

 

- Да. Но не мога да кажа какви действия ще бъдат предприети. Казусът е за други институции, случаят идва при нас, когато той вече е решен.

 

- А докъде е делото за конфискацията на имотите на Братя Галеви?


- Делото се отлага неколкократно и нито веднъж не е било по наша вина. Първия път се отложи, защото те не се явиха (Пламен Галев и Ангел Христов са обявени за издирване - б.р.), а назначените им адвокати казаха, че трябва да се запознаят с материалите, които са доста обемисти. На следващото заседание беше даден ход и защитата направи искания. После за съжаление почина адвокатът на едно от лицата - по това дело са назначени общо 8 адвокати. Съдът назначи друг адвокат. Той заяви, че е нямал време да се запознае с материалите. На предпоследното заседание същият този адвокат е казал, че иска още време. Следващото заседание е насрочено за декември, дано тогава тръгне разглеждането на делото по същество.

 

-  Какви са резултатите от прилагането на новия закон дотук?

 

- Дотук нямаме обезпечено имущество по новия закон, нямаме и внесени искове за отнемане. Причината е ясна - по закон имаме една година за извършване на имотната проверка, като еднократно можем да увеличим срока с 6 месеца. Но вече сме внесли три предложения за обезпечаване на имущество. Очакваме до март догодина първите искания за конфискация да са в съда. Това е преимуществото, че вече не чакаме осъдителна присъда.

 

- Три случая не са ли малко за една година?

 

- Малко са. Но оскъдицата има обяснение. По стария закон се търсеше несъответствие между законни доходи и налично имущество от 60 000 лв. за 25 г. назад и имаше между 20 и 30 случая с установени несъответствия на година. По новия закон търсим разлика от 250 000 лв. за 10 г. назад. По стария закон масовото несъответствие, което установявахме, беше между 100 000 и 130 000 лв. Сега всички тези случаи минават в графа „прекратявания“. От нас се изисква да установим тотална разлика от 250 хил. лв. Ако проверката покаже, че човекът разполага с имущества и авоари на тази стойност и само 5000 лв. от тях са от заплати, трябва да прекратим случая, защото несъответствието ще е 245 000 лв. В момента в комисията има около 350 или 400 преписки, внесени за прекратяване.

 

- Кой е разумният праг?

 

- Лично аз застъпвам тезата, че при 10-годишния срок на давност разумният праг е 60 000 лв. - режимът отново ще е по-рестриктивен, отколкото по стария закон, по който давността беше 25 г.

 

- Да, но по него имущество се отнемаше само при влязла в сила присъда, а сега се изисква единствено повдигнато обвинение. Завишените критерии са абсолютно оправдани.

 

- Но са прекалено строги, практиката вече го показа. От над 300 проверки - 3 искания за запори.

 

- Може би обяснението е, че проверяваните не са чак толкова грешни.


- Дай боже цяла година да не отнемем нищо, да не открием никакво несъответствие. Но все пак не ми звучи разумно държавата с лека ръка да задраска и да опрости 245 000 лв. неустановени доходи. Това не са малко пари и прагът трябва да бъде свален. Правили сме анализ каква е средната издръжка на едно семейство за 10 г. - цената Ӝ е около 120 хил. лв. Нека това да е разумният праг. Но за разликата оттам нататък според мен вече е редно държавата да попита: Откъде имате тези пари?

 

- Какво е това искане на омбудсмана Константин Пенчев, което спира делата по стария закон?

 

- Искането на омбудсмана спира дела на финалната права - те са за отнемане на имущества на лица, които вече имат влязла в сила присъда. Константин Пенчев поиска тълкуване от ВКС дали трябва да има причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и отнетото имущество. За мен това питане е много странно. Досега съдът е поставял въпроса да има някаква връзка. Причинно-следствената връзка обаче означава с някакво престъпление да се придобие някакъв доход и само той да бъде предмет на отнемане. Това не е било нито идея, нито цел на закона - и на стария, и на новия. Придобитото с конкретно престъпление подлежи на отнемане по силата на Наказателния кодекс. Какъв тогава е смисълът на нашия закон и на комисията, какво правим ние?

 

- Питали ли сте г-н Пенчев?

 

- Не съм. При възможност ще го попитам. В крайна сметка заради искането за тълкуване по неокончателна справка в София вече има спрени 5 дела за отнемане, при които е обезпечено имущество за над 2 милиона лева. В Бургас имаме 3 спрени дела за близо 900 хил. лв. при обезпечение за над половин милион, в Пловдив - 4 спрени дела по искове за близо 2 милиона, във Велико Търново са 10 спрени дела по искове за отнемане за 15 милиона, във Варна са 12 спрени дела с искове за над 5 милиона и половина. Общо дотук са спрени 34 дела с искове на стойност 25 278 000 лв. и наложени обезпечения за почти 20 милиона лева. От това не печели никой - най-малко хората, чиито имоти са запорирани. 

 

Елена ЕНЧЕВА