Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Монитор“ - 29.03.2016

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Монитор“ - 29.03.2016

Източил е над 483 млн. лв. от КТБ само чрез сделки с държавни ценни книжа

ИСКЪТ СРЕЩУ ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ МОЖЕ ДА НАРАСНЕ В СЪДА

Свидетели го свързаха с някои от офшорните дружества

 

 

- Г-н Георгиев, наскоро вашата комисия внесе в Софийския градски съд иск за конфискация на имуществото на Цветан Василев на стойност над 2 млрд. лв. Как установихте тази сума, която e рекордна не само за България, но и за Европа?

- Сумата е доста голяма и изумява дори нас самите. Всеки един лев от нея е проследен от нашите инспектори и е установено, че той е с незаконен произход. Искам да направя и важно уточнение – към момента цената на иска е над 2,2 млрд. лв. Аз лично обаче допускам, че активите, които се крият зад тази сума, са на по-голяма стойност. Реално обезпеченото имущество по иска, в което влизат акции, дялове в дружества, автомобили, имоти е на стойност 1,4 млрд. лв. Ако бъде отнето в полза на държавата обаче може да се окаже, че цената му е доста по-висока, тъй като по този случай оценки почти не сме правили. Давам един прост пример – акциите, които сме запорирали и които са на стойност повече от 588 млн. лв., както и дружествените дялове, които са за над 139 млн. лв., фигурират в нашия иск с номинална стойност. Тази цена е първоначална и доста минимална и се използва от акционерите и съответно съдружниците за разпределяне на капитала на дружествата. Впоследствие обаче тези акции и дялове имат емисионна стойност, която във всички случаи е равна или по-голяма. Т.е. аз смятам, че зад тези запорирани акции и дялове стоят по-сериозни активи на доста по-големи стойности. Отделно за недвижимите имоти също почти не сме правили оценки.

- Как сте процедирали в тези случаи?

- Например за имота в Швейцария, който запорирахме, е взета цената на имота, която реално сме видели, че е заплатена от Василев. В нея са включени и нотариалните такси, плюс цената за ремонт на имота. Т.е. това са реално платени суми. Същото се отнася и за няколко апартамента, които искаме да отнемем, които са продадени от дъщерята на Василев, след като вече му е повдигнато обвинение. Те са закупени на една стойност, а след това са продадени по нотариален акт от дъщеря му в пъти по-ниска стойност. Очевидно за нас е, че чрез тези сделки се цели по някакъв начин да стане разпореждане в полза на трето лице, за да не може имотът да се отнеме в полза на държавата. По нашия закон обаче ние можем да отнемаме такива имоти, след като докажем, че сделката е с цел да се прикрие престъпния произход на имуществото.

- Какво друго имущество включва вашия иск?

- Запорирали сме и вземания за малко повече от 386 млн. лв. Тези пари са реални, защото са дължими от действащи и към момента дружества. Чрез тези пари Василев е спонсорирал много свои начинания. Давани са заеми от фирми, които той контролира, към други, с които не иска да бъде свързван. Ние запорираме вземанията, т.е. ако искът ни бъде уважен от съда, тези дружества трябва да върнат парите не на подставените фирми, а на държавата.

- Споменахте незаконен произход на средствата, но сам казахте преди време, че произходът на тези пари е всъщност КТБ. Какви механизми за източване на банката установихте, докато течеше вашето разследване?

- Мога да дам няколко конкретни примера. Страшно много пари от КТБ са изтекли чрез т. нар. репо сделки с държавни ценни книжа. Това са сделки, при които се продава един актив със задължението за обратно изкупуване. Простичко казано, КТБ закупува държавни ценни книжа, например за 10 млн. евро. Условието е в един момент държавата да си откупи тези ценни книжа и да върне парите на КТБ. Но тези държавни ценни книжа се закупуват с цел последващо опериране с тях. Този, който е закупил тези държавни ценни книжа, в случая КТБ, може по някакъв начин да оперира с тях, за да си донесе някаква печалба. Вместо да направи това обаче банката чрез серия от сделки прехвърля държавните ценни книжа преференциално на дружества на Цветан Василев на десетократно занижени стойности. След като тези фирми оперират с държавните ценни книжа за други сделки, чрез които се придобиват и активи, те трябва да ги върнат на КТБ. Фирмите обаче не разполагат с пари, за да си откупят книжата и затова банката ги финансира чрез кредити. Така освен че печалбите от тези репо сделки остават в дружествата на Василев, КТБ е ощетена и от заем, който така и не се връща. Общо оборотите по тази схема са над над 483 млн. лв.

- Но това не е най-популярната схема. Предполагам е използвана и друга.

- Има и други схеми, но при тази схема са завъртени страшно много пари. Най-простата схема, разбира се, е да се тегли кредит от дружество без никаква история и без реална дейност. Отпуска му се кредит, договарят се, бих казал, абсурдни условия за погасяване на главницата, само лихвите да се погасяват по този кредит. Когато настъпва моментът да се платят лихвите, то няма пари, понеже няма никаква дейност, а заемът вече е усвоен и тогава условията се предоговарят с банката, срокът на кредита се увеличава и се дават допълнително средства, с които да се платят само лихвите, без главницата. Това е противно на всякаква банкова логика – да даваш още и още пари при положение, че длъжникът с твоите пари ти връща само лихвите.

- Има ли случаи, в които парите са отивали директно в г-н Василев? Т.е. не през дружества, а в него, като физическо лице?

- Да. Имаме такива случаи. В един от тях се касае за около 66 млн. лв., които реално Василев е взел като дивидент от ЕООД, на което е едноличен собственик. Това дружество му изплаща на няколко транша като дивидент общо около 66 млн. лв., като основанието за изплащане е печалба. Според документите на дружеството тази печалба се формира от участия в други дружества - т.е. ЕООД-то на Василев участва в други ООД-та и разпределя печалбата. Тънкият момент е, че при нашата проверка стана ясно, че това ЕООД не участва изобщо в дружествата, от които идва тази печалба. Т.е. това е било просто едно формално основание защо други дружества превеждат пари на това дружество.

- Във свои интервюта обаче Василев лансира тезата, че тези пари са легални и той е платил данъци върху тях.

- Не един или два случая имаме, когато лица са платили данъци. Дори наскоро имахме един случай, когато едно проверявано от нас лице отиде, внесе си данъците и каза – ето, аз имам приходи. Плащането на данъците обаче не прави едни средства законни.

- Прави впечатление, че част от дружествата са с офшорна собственост, как успяхте да докажете, че зад тях стои Василев?

- Много трудно. Това са уникални запори. При сега действащия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество ние нямаме право да снемаме обяснения от лица, нито да правим претърсвания и изземвания. Така че ако не беше прокуратурата, ние нямаше как да свържем Василев с много от тези дружества. Връзката се прави с много документи, които има събрани по време на претърсвания и изземвания, които са правили от прокуратурата, както и такива, получени вследствие на техни международни поръчки. Използвали сме и разпити на лица, правени от прокуратурата, в които свидетелите директно разказват, че въобще не са имали такава дейност. Не са въртели милиони и директно обясняват как Василев ги е викал и им е казвал – така и така, това ще се случи и те са подписвали документите пред него. Това са собственици само на хартия - те въобще не са имали реална собственост и са изпълнявали поръчка на техния ментор, да го кажем. Имаме страшно много доказателства, които сме събрали, за да свържем тези дружества с Василев. Дори имаме и декларации, подписани лично от него самия, в които той декларира, че е краен собственик на определени дружества. Доказателствата в тази връзка са много, но проблемът наистина е законодателен и затова ние сме предложили да се промени.

- Какви законодателни промени са нужни според вас?

- Предлагаме да се върне уредбата по стария закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, според която имахме право да снемаме обяснения от лица. Също така искаме, при необходимост и със съдебен контрол, да имаме възможност да извършваме претърсвания и изземвания.

- Какво очаквате да намерите в домовете на тези проверявани лица, че ви е нужна такава законодателна промяна?

- По скоро не в домовете, а в офисите. Там обичайно прокуратурата намира множество договори, документи, подписи на лицата, които ги контролират. Защото няма как да установим, че едно лице контролира дадено дружество, след като на хартия то не е номинален собственик.

Предлагаме също така намаляване прага на несъответствие, който в момента е четвърт милион – т.е. 250 хил. лв. с незаконен произход, за да може комисията да предприеме изземване. Ние предлагаме този праг да бъде намален на 120 хил. лв., защото 250 ни се струва доста висока сума и всяка година образно казано двайсетина случая изтичат между пръстите на комисията. Предлагаме също така нещо, което считаме за много важно и присъстваше в стария закон, но го няма в новия - обръщане на доказателната тежест. Какво означава това? Ние установяваме някакво имущество, но няма общодостъпен източник, от който да можем да разсъдим, че тези пари са от законен източник. В този случай нека лицето дойде и докаже откъде са му парите още преди съдебно производство, на етап обезпечение. Ако не го направи, тогава върху него да виси доказателствената тежест, защото ние няма откъде да знаем как е придобил парите. Ако го направи и докаже произхода, може дори да не се стигне до дело. Но дори и в случая, в който се стигне, върху нас ще лежи доказателствената тежест да оборим, че не са дошли точно оттам.

 

Наталия Радославова