Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Монитор“ - 17.10.2013

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Монитор“ - 17.10.2013

ДЪРЖАВАТА МОЖЕ ДА ИЗГУБИ ПАРИ И ИМОТИ ЗА 1 МЛРД. ЛВ.

 

Г-н Георгиев, каква е стойността на запорираното и отнетото от вашата комисия незаконно придобито имущество за последната година?

­

От началото на тази година имаме запорирано имущество в размер на малко над 38 млн. лв. Реално отнетото от комисията имущество за същия период възлиза на около 11,5 млн. лв. Това означава, че се движим в добри показатели. Тази година тръгна много обещаващо и се очакваше да постигнем най-високия резултат от създаването на комисията до сега. За цялата минала година беше отнето имущество на стойност малко над 12 млн. лв., като това беше най-добрият резултат до този момент. Аз все още мисля, че можем да подобрим този резултат, но има редица фактори, които за съжаление започват да разколебават моята увереност.

­

Какви са тези фактори?

­

Това са два фактора. Първият от тях е, че има внесено искане от омбудсмана на републиката за издаване на тълкувателно решение от Върховния касационен съд (ВКС) дали трябва да има причинно-следствена връзка между извършеното от проверяваното от нас лице престъпление и отнетото от комисията имущество. Това питане засяга само делата по стария закон, но те към момента са значително по-голяма част от нашата работа. На простичък език казано ако трябва да има такава връзка, това означава, че може да се отнеме само имущество, пряко свързано с престъплението. Това означава, че в 99,99% от делата ние ще губим нашите искове, защото сами разбирате, че в наказателните процедури е разписано, че когато при разследването на конкретно престъпление се установи, че от него има придобит някакъв доход, той се отнема по наказателно-правен ред. Това обезсмисля съществуването на нашата комисия и затова съм озадачен от отправеното питане. В същото време ако се приеме, че трябва да има косвена причинно-следствена връзка, се появява пък въпросът доколко косвена трябва да е тя? Защото една косвена връзка би могъл да бъде самият факт, че лицето е осъдено за конкретно престъпление. Това означава, че е криминално проявено и по закон това е достатъчно, за да можем да започнем нашето производство. Аз няма как да гадая какво ще реши съдът, обаче чисто процедурно съдиите имат възможност да спират делата до произнасянето на тълкувателното решение на ВКС.

­

Това означава ли, че очаквате блокиране на вашата работа?

­

То вече се случва. Имаме сигнали от цялата страна, че множество дела вече са спрени. Аз съм възложил да се направи точна статистика, но вече от всички региони алармират, че делата по нашите искове се спират точно с мотива, че се чака тълкувателното решение на ВКС.

­

Като юрист колко време смятате, че може да отнеме издаването на едно тълкувателно решение?

­

Принципно срокът е около година. Аз проведох редица разговори и мисля, че дадох ясна индикация, че за нас е изключително важно това решение, тъй като се блокира нашата работа. Така че съм оптимист и мисля, че в конкретния случай от ВКС ще подходят с разбиране и ще скъсят тези срокове максимално. Проблемът е обаче, че процедурата е сложна. Трябва да се изискат становища от различни институции, включително и от нашата. Такива вече са изискани, като е даден срок до 31 октомври да дадем нашето становище. След това обаче се прави статистика и се изискват становища от различни съдилища, което отнема време. Всичко това трябва да се анализира, да се обсъди от Общото събрание на гражданската колегия на ВКС и едва тогава да се излезе с решение.

­

Какво ще се случи с вашата работа през това време?

­

Притеснявам се да не се получи една своеобразна тапа. Защото в момента ние сме длъжни да се съобразим със законовите срокове и внасяме исковете си в съда. Той от своя страна спира нашите дела и те стоят блокирани. След това в един момент, като излезе решението, изведнъж ще започнат да валят дело след дело и ще се получи сериозна неритмичност на нашата работа.

­

Ако приемем, че ВКС излезе с тълкувателно решение, в което е записано, че трябва да има такава причинно-следствена връзка, това означава ли съдебна амнистия за всички запорирани по стария закон имущества?

­

Да. Ние имаме обезпечения за близо 1 млрд. лв. и ако това се случи, тези обезпечения ще трябва да бъдат вдигнати, а образуваните дела ще бъдат автоматично загубени.

­

Откакто влезе в сила новият закон, имате ли решения за конфискация на имущество?

­

До този момент все още нямаме такива искове. И тук е другият сериозен въпрос. Оказва се, че разликата от 250 000 лв., която трябва да бъде констатирана между доходите и разходите на проверяваното лице, е доста висок праг за нашата страна. Очакваме до края на годината да имаме 5-6 иска, но това е много малка бройка. Обсъждали сме този проблем и с колеги от други държави, които обясниха, че тази сума при тях е в пъти по-малка. Какво се получава на практика сега у нас? Установяваме, че едно лице има разходи за 260 000 лв., като за същия период може да докаже единствено приход от заплати в размер на 20 000 лв. За останалите 240 000 лв. няма документи, но тъй като законът е категоричен, ние нямаме право да се интересуваме от тези пари. Очевидно идеята е била да се разследват сериозните престъпници, само че дори и така да е, ние трудно бихме могли да обясним на обществото защо един вид опрощаваме над 200 000 лв. с неясен произход. Това обаче може да бъде променено само от законодателя.

­

Каква смятате, че е разумната стойност на този праг?

­

Моето лично мнение, с което не обвързвам институцията, е че предишният праг от 60 000 лв. е напълно разумен. Това е разлика между доходите и разходите на едно лице. Имайте предвид и друго ­ с новия закон е скъсен драстично и обхватът на проверката от 25 на 10 години. Освен това е предвидено, че единственият вариант някой да бъде разследван от нашата комисия е той да е с повдигнато от прокуратурата обвинение за извършено престъпление или пък акт за установяване на митническо нарушение със стойност над 150 000 лв. Досега работата на комисията е показала, че повечето наши искове се движат в рамките на 150 000 лв., за които не може да се докаже произход. През годините се е доказало, че тези огромни искове, надхвърлящи 250 000 лв., са единици. Така отнетото имущество рязко ще намалее.

­

Подета ли е вече инициатива за промяна на закона, така че да бъде намален прагът от 250 000 лв.?

­

В частни разговори, които съм провел с депутати и посланици на чужди държави, когато съм бил питан за този проблем, съм обяснявал ситуацията и засега срещам пълно разбиране. Волята обаче е на законодателя, който може да реши дали да промени закона. Няма толкова висока граница в цяла Европа. Например в Англия, където системата е по-различна от нашата, границата е 10 000 паунда. Все пак, целта на комисията е като установи имущество с незаконен произход, да го отнеме. Никой не казва да се хващаме за т.нар кокошкарски случаи, но тук говорим за доста сериозни разминавания в декларираните доходи. Все пак както е по новия закон – за срок от 10 години хората имат спомени откъде са получили съответните суми, пазят и документи и доказването на парите е много по-лесно. Целта на закона не е да се приберат жилищата на обикновените хора, а да се преследват лица с криминално поведение. Защото има случаи, при които по чисто процедурни причини съдът чете оправдателни присъди на хора, които са извършили престъпления. И тук се намесваме ние – въпреки оправдателната присъда, която очевидно е съобразена със закона, това лице може да има криминално поведение и незаконно придобитото имущество да бъде отнето в полза на държавата.

­

Преди няколко месеца комисията запорира имуществото на Евелин Банев-Брендо заради водените срещу него дела. Имате ли много дела срещу хора, получили присъди за наркотрафик?

­

Имаме много такива дела. Но с реални влезли в сила решения за отнемане на имущество са общо 6 случая на стойност 1 270 000 лв. Най-известният случай в последните безспорно е г-н Банев, но при него е важно да се отбележи, че той у нас няма присъда за наркотрафик. В България той е съден за пране на пари и това дело е дало основание да поискаме обезпечаване на имуществото му.

­

Преди няколко дни друга известна бизнесдама ­ Ваня Червенкова, сама сподели в едно риалити шоу, че е станала „клиент“ на вашата комисия. Оплака се, че има тенденциозно отношение към нея. Какъв е нейният случай?

­

Беше ми казано, че има такъв случай, тъй като аз не следя това шоу. За мен е силно изненадващо това, което е казала тази дама. Първо, защото да станеш „клиент“ на нашата комисия не е лесна работа. Въпросната дама има повдигнато обвинение, че е получила чрез измама данъчен кредит от републиканския бюджет на стойност 176 220 000 неденоминирани лв. След като ние сме получили уведомлението от прокуратурата, естествено сме направили пълна проверка на лицето от 1988 до 2013 г. Установили сме, че г-жа Червенкова е придобила недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове от капитала на дружества, извършила е разходи за себе си и членовете на семейството є за издръжка на живот, за пътувания в чужбина, за погасяване на кредити към институции и частни лица и т.н. за близо 1, 75 млн. лв. В същото време има доказани доходи за приблизително 360 000 лева. Това е разлика в размер на 1, 35 млн. лв. Съдът по наше искане е наложил обезпечителни мерки на дялове в 8 фирми, нейни акции, апартамент, намиращ се на бул. „Витоша“ в София, и на всички нейни банкови сметки. Това решение е било потвърдено от Софийския апелативен съд, а впоследствие и от ВКС. Не знам какви претенции има към нас.

­

Наскоро беше повдигнато обвинение на енергийния консултант Богомил Манчев, изпълнителния директор на компанията „Уорли парсънс" Събин Събинов, както и двамата последни директори на НЕК ­ Крум Атанасов и Кирил Лефтеров, за източването на сериозни суми по проекта АЕЦ „Белене“. Работите ли по този случай?

­

Да, получили сме уведомление от прокуратурата. Това е единственото, което мога да кажа. При положение, че ние работим по някакъв случай и сме на ниво проверка и все още не сме стигнали до обезпечаване на имуществото, нищо повече не бива да се коментира.

­

Тези дни се очаква известният Кирил Рашков-Цар Киро да излезе от затвора. Той попадал ли е в полезрението на комисията?

­

Да. Тук случаят е доста интересен. За това лице сме получили редица уведомления. За съжаление обаче по стария закон ние имахме много малък обхват на престъпления, по които могат да работят служителите на нашата комисия. И до този момент всички обвинения, които бяха повдигани на въпросния човек, не попадаха в обхвата на нашите правомощия. Едва сега, през април 2013 година, е получен сигнал за повдигнато обвинение срещу г-н Рашков за данъчни престъпления и съответно сме започнали проверка. Проверяваме лицето, членовете на неговото семейство, а ако получим информация и за трети лица, които са придобивали имущество от лицето, знаейки, че това имущество има престъпен произход, проверяваме и тях.

 

НАТАЛИЯ ФИНАШКОВА