Комисия за противодействие на корупцията

Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество

ЗАПОРИРАХМЕ 22 МИЛИОНА ЛЕВА НА БРЕНДО

Какви бяха проблемите, с които се сблъскахте, когато бяхте назначен на този пост?
Заварих един работещ орган, но имаше неща, които трябваше да бъдат подобрени. Предвид голямата натовареност това водеше до забавяне на преписки. На първо време направихме анализ и преместихме хора от по-ненатоварените териториални дирекции в по-натоварените. Забавянето е вече минимално и това се вижда от увеличеният брой на искове, които внасяме в съда. Имаше хора, които бяха до известна степен демотивирани. Със създаването на новата комисия трябваше да покажа на хората, че това е минало. Постигнахме синхрон – решенията се взимат с единодушие, но не ме разбирайте погрешно – ние спорим, но в крайна сметка успяваме да се обединим около обща теза.

Успява ли новият закон да отговори на обществените очаквания и заявките на авторите му?
Да си призная честно, леко съм резервиран към този висок праг, който беше въведен с новия закон - само при разлика над 250 хил. лв. между законните приходи и имуществото ние преминаваме към искане за конфискация. Разбира се, има разум защо беше направено това - целта беше да не се занимаваме с кокошкарски случаи, а да преследваме сериозните случаи – т.нар. големите риби.  Когато получим сигнал обаче, ние трябва да го отработим от начало до край – няма значение дали става дума за някой, който няма никакво имущество, или има милиони в банката – работата е една и съща. Когато ние сме сезирани от прокуратурата, че срещу някого е започнато производство, ние трябва да направим цялостна проверка – банкови сметки, активи, участие във фирми, моторни превозни средства и т.н. Това, че вече се предвижда 250 хил. лв. праг, не ни намалява работата. Ако идеята е била да се занимаваме само с големите риби и да не губим нашата сила и енергия с дребни случаи, това не е постигнато.

В други държави този праг е в пъти по-нисък. На практика законодателят казва – не можеш да обясниш откъде имаш 240 хил. лв., но това мен не ме интересува и аз тези пари няма да ги искам. Може би това е причината, че все още нямаме образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество по новия закон. Разбира се, срокът на проверката е една година и може да бъде удължен с шест месеца, т.е. ние сме в срок (законът е в сила от края на миналата година - бел. ред.), но именно заради този праг се налага да прекратяваме производства.

Колко производства са прекратени, защото имуществото без доказани приходи е под 250 хил. лв.?
Около двайсетина такива случаи и ще има още много. При стария закон прагът беше 60 хил. лв. и при голяма част от тези случаи щяхме да преминем към конфискация. Такъв случай е Златомир Иванов, където разминаването е под 250 хил. лв. Там производството е по стария закон и ще внесем искане за отнемане.

Какъв е вашият коментар към опасенията и критиките към закона – че нарушава правото на собственост и може да се използва за саморазправа?
Това е абсолютно несъстоятелно. В комисията работят юристи и икономисти, които извършват задълбочен анализ на всички движения на сметки, пътувания в чужбина, изследваме какви моторни превозни средства има лицето за десет години назад - всичко отначало докрай. Изследваме какви доходи получава лицето от акции, заеми - всичко. Ако излезе, че лицето има повече от 250 хил. лв. превишение на разходите върху приходите, ние можем да пристъпим към обезпечение. Но и това не е достатъчно, защото ние внасяме нашия иск в съда, който отново прави този анализ и едва тогава съдът допуска обезпечение. Ние не можем да го направим без съда.

Един от идеолозите на новия закон е бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Ще се обърне ли законът срещу него?
За господин Цветанов нямаме получен сигнал. За всяко едно лице, за което сме сезирани, го отработваме и правим цялостна проверка.

През пролетта прокуратурата привлече като обвиняем за корупция Мирослав Найденов. Какво показва проверката?
По всички случаи по новия закон имаме една година за проверка и идват при нас сигнали. Дошъл е сигнал и за Найденов, но при положение че има проверка, няма как да коментирам каквото и да е.

Какво установихте по проверката за Евелин Банев-Брендо?
Информацията е интересна. На свое име той няма имущество, но сме обезпечили значително имущество, което се води на името на бившата му съпруга и сестра й - малко над 22 млн. лв. Говорим за три апартамента на "Витошка", триетажен хотел на "Пиротска", къща с двор в "Бояна", апартамент на улица "Граф Игнатиев", голям апартамент 130 квадрата на ул. "Оборище", няколко заведения в Студентски град.

Тук е моментът да засегна доста важен за нас въпрос - в момента има искане от омбудсмана за тълкувателно решение от Върховния касационен съд, в което се прави питане дали може да има връзка между конкретна престъпна дейност, времето за нейното осъществяване, и придобитото имущество. Проблемът е много значителен. Ето например случая на г-н Банев. Той има повдигнато обвинение за пране на пари за приблизително 4 млн. лв. Ние установяваме, че има имущество за 22 млн. лв. и ако трябва да има връзка, това означава, че трябва да отнемем имущество за не повече от 4 млн. лв. Законът се обезсмисля при това положение, защото конфискацията на предмета на престъплението се осъществява по реда на наказателния процес. В момента имаме  близо милиард наложени обезпечения Ако трябва да има причинно-следствена връзка, означава, че трябва да отменим всички обезпечения по миналия закон. Ще последват хиляди искове за милиони левове срещу държавата за това, че имуществото им е било неправомерно отнето.

Успявате ли да откриете кой стои зад офшорни фирми, когато правите проверка? Имали ли сте такива случаи?
Такъв е случаят с т.нар. Братя Галеви. Собствеността им е изцяло на офшорни дружества, на които те са представител. Но ние нямаме разследващи функции, не можем да разпитваме свидетели и да установим кой стои зад дадена фирма. Ние трябва да получим такъв сигнал от прокуратурата. За Братя Галеви тече разследване за пране на пари, за което от държавното обвинение ни подадоха информация, и ние установихме, че има връзка между тях и офшорните компании. Благодарение на доказателствата, събрани от прокуратурата и нашия анализ, ние можем да твърдим, че те стоят зад тези фирми.

Разкажете за някои от по-значимите проверки, които са при вас - Цветелин Кънчев, Александър Томов, Алексей Петров?
Имаме внесено мотивирано искане в съда за Цветелин Кънчев на стойност 1.1 млн. лв. - имоти, бензиностанция, ресторант, сервиз, апартамент, суми по банкови сметки. За тези средства ние не можем да установим законен произход. Срещу него има влязла в сила присъда. За Александър Томов сумата, която претендираме, е над 820 хил. лв., които са апартаменти, жилищна сграда, в която той е бил инвеститор, банкови сметки, запорирани дялове от дружества и на акции, които е притежавал. Срещу Христо Ковачки случаят е по-сложен, защото имаше една оправдателна присъда, която ВКС върна, но там запорът е на стойност 143 милиона. При Алексей Петров имаме наложени обезпечителни мерки на стойност 2.220 млн. лв. но там също делото е на първа инстанция, по стария закон трябва да имаме влязла в сила присъда, за да предявим иск. Обезпеченото имущество на бившите депутати от ДПС Гюнай Сефер и Митхат Табаков е над 2.5 млн. лв.

Имало ли е случаи членове на комисията да са били уличавани в неправомерни действия?
Откакто аз съм тук, такива случаи не са ми известни. Нямам намерение да проверявам какво е било преди мен. Имахме случай, при който служител на банка се беше възползвал от знанието и след като ни е дал информация за дадено лице, след това участва в търг за негов имот. Ние впоследствие сигнализирахме прокуратурата, защото е престъпление да се възползваш от информация, която е служебна тайна. Но досега не съм получавал сигнал членове на комисията да изнасят информация.

 

Росен Босев