Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Монитор“ - 04.12.2015

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Монитор“ - 04.12.2015

САМО ТАКСИТЕ, ПЛАТЕНИ ОТ ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ ЗА КЪЩАТА В ЖЕНЕВА, СА 900 000 ЕВРО

 

Наложеният в Швейцария запор е голям успех. Разпити на свидетели биха помогнали за разкриването на скрито имущество.

 - Г-н Георгиев, за първи път швейцарски съд наложи запор на имущество по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Кога поискахте запорирането на имущество на Цветан Василев в Швейцария? За колко време е реагирал съдът там?

- Запорирането на имуществото на Цветан Василев в Швейцария беше поискано преди 4 месеца. На практика по-сложната процедура беше да се прецени как точно да го поискаме, защото Швейцария не е държава - член на ЕС. Благодарение на съдействие на колеги от Министерството на правосъдието и, разбира се, изключително на нашия международен отдел беше издирен правният инструмент - Конвенцията от Лугано за сътрудничество по гражданско-правни въпроси, по която Швейцария е страна. След това, за да се разгледа това производство от съда в Швейцария, трябваше да бъде заплатена такса от 4000 евро, която не зависи от размера на иска. Ние искахме да запорираме милиони, на този фон това не е голяма сума. Ако бяхме тръгнали по пътя на молба за правна помощ в наказателното право, процедурата отнема години. Ние ползвахме даже бързи куриерски услуги, за да може единия ден да се изведе документът, на следващия да стигне до съда. Със съдействието на външното министерство беше използван адресът на консулството ни в Швейцария, защото швейцарският съд иска адрес за кореспонденция на място, а комисията няма представителства в чужбина. Много институции помогнаха, но в крайна сметка заслугата си е на нашия международен отдел, защото такова нещо досега в комисията никога не е правено.

- Какво следва след наложения в Швейцария запор?

- Ако българският съд постанови отнемане на имуществото, включително и запорираното в Швейцария, трябва да поискаме от швейцарския съд да признае нашата присъда. Така българската държава ще стане собственик на имот на много сериозна стойност в Конфедерация Швейцария. Но дори самият факт, че запорирахме имот на стойност над 47 млн. в Швейцария и 4 банкови сметки, на които тепърва ще се разкрива съдържанието, е изключителен успех, защото това е Швейцария, не къде да е. Само нотариалните разходи за къщата са били 900 000 швейцарски франка. Струва ми се, че всички неща, които знаем за Швейцария, може би са обезкуражавали досега българските институции, всеки си е мислел, че няма как да стане, но ето че има и стана. Съдът в Швейцария се произнесе за около 20 дни, след като получи от нас цялата окомплектована документация.

- По други случаи правили ли сте искане за запор в Швейцария?

- Имаме и още един случай, за който все още няма произнасяне на съда, така че няма как да го коментирам. Моето убеждение е, че ако ние не търсим имущество в чужбина на проверявани лица с по-сериозни финансови възможности, всъщност не правим нищо. Защото има съмнения, че всеки от тези хора държи голяма част от авоарите си в чужбина, особено в държави, където банковата сигурност се приема, че е на по-високо ниво, каквато е Швейцария. Така че по всяка една проверка на лица със сериозни финансови възможности се опитваме да установим имущество в чужбина.

- Как става това?

- Вече в цяла Европа има структури като нашата, като на някои места те са за звена в прокуратурата. Между тези структури е изградена много добра неформална мрежа за сътрудничество КАРИН. По този начин ние можем директно да изпратим запитване и за няколко дни партньорите да направят справка и да ни върнат информация. Швейцария също е член на КАРИН и така получихме информация за имуществото на Цветан Василев там. Партньорската служба в Швейцария ни помогна много, както и българската прокуратура.

- През юни съдът запорира имущество на Цветан Василев и семейството у нас. Докъде стигна събирането на доказателства за внасяне на иск в съда за конфискация?

- Важно е да се разбере много правилно – в настоящия момент обезпечителните мерки се оценяват на около 603 млн. лв. Направена е пазарна оценка на дяловете и на акциите, но е много възможно имуществото на тези дружества да надвишава многократно тази стойност – те имат сгради, автомобили. Не е ясно до края на съдебното производство за конфискация на имуществото каква ще е неговата стойност, защото тя се променя. Нека не забравяме, че и Фондът за гарантиране на влоговете може да направи своята претенция към част от тези имущества и размерът на отнетото от нас да намалее. Случаят е изключително сложен, защото докато тече проверката, постоянно постъпват нови и нови факти. Имахме една година за събиране на доказателства, която можехме еднократно да удължим с 6 месеца. Беше сформиран голям екип от инспектори, икономисти и юристи, които работят изключително и приоритетно само по този случай, защото информацията, която се събира, е огромна.

- Има ли други държави, които са налагали запори по искане на комисията?

- Все още няма други държави. Доскоро в комисията се е считало, че няма как друга държава да направи запор на имущество, защото е деликатен въпросът за отнемането на имущество – една държава да придобие имущество в друга.

- Къде се съхранява запорираното движимо имущество по искане на комисията – бижута, картини и т.н.?

- Картините се съхраняват по предходен запор от прокуратурата в Националния исторически музей. Ако по някаква причина се прецени, че трябва да се отмени запорът на прокуратурата, те ще продължат да бъдат на съхранение в държавната институция, защото ние също сме им наложили запор.

- Отдавна говорите за промени в Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. Какви трябва да са те?

- Два са ключовите моменти. Първият е спиране на 10-годишната погасителна давност от момента на започване на проверката, а не от внасянето на материалите в съда. Ето и един пример. Ако в случая с Бисеров погасителната давност на иска беше спряла да тече по време на проверката, щяхме да можем да претендираме и за земята, на която е построена къщата, за която искаме отнемане. Другата промяна, за която настояваме, е да имаме възможност да снемаме обяснения от лица и в изключителни случаи да се правят претърсвания и изземвания. Това можеше да се прави при стария закон. Сега можем да използваме единствено материали от разпити на прокуратурата. Но когато тя прецени, че не са й нужни за наказателното производство, в хода на нашата проверка се налага да работим само по документи. При случая с Цветан Василев, ако не беше помощта на прокуратурата със свидетелските показания, ние нямаше как да докажем голяма част от нашата претенция, особено с дружествата, където твърдим, че Цветан Василев е контролиращо лице, а неговото име не е вписано пряко в Търговския регистър.

- Други корекции на закона нужни ли са?

- Другото изменение, за което настояваме, е да бъде намалена разликата между декларираното и притежаваното имущество от 250 000 лв. на 120 000 лв. Ние имаме няколко случая, в които установихме несъответствие в големи размери – около 200 000 лв. Т.е. ние доказваме, че един човек има имущество за 200 000 лв., за което не може да докаже законния произход, дори имахме и един случай на 247 000 лв. във Варна и не можахме да образуваме производство, прекратихме случая. Считаме, че 250 000 лв. е голяма сума, приемаме, че заради семейните традиции трябва да има една сума без доказване – за период от 10 г. това прави грубо по 1000 лв. на месец, т. е. 120 000 лв. общо. Но четвърт милион е много и затова искаме да се редуцира. За сравнение в Англия несъответствието е за 10 000 паунда, не като при нас 250 000 лв. Предложенията бяха подкрепени от правната и икономическата комисия в парламента, чака се разглеждане в пленарна зала на първо четене.

- Колко са спечелените дела за конфискация на незаконно придобито имущество тази година и на каква стойност?

- Тази година спечелените дела за конфискация на незаконно придобито имущество са за над 5 млн. лв. Сумата е по-малка от предходните две години, когато спечелихме дела за по 13 млн. лв., но обяснението е, че старият закон изчерпва своето действие. Вече внасяме дела почти само по новия закон, но отнема време за разглеждането им на три инстанции. Искам да припомня кардиналната разлика между стария и новия закон, която и съдиите не констатират навсякъде. За да се стартира процедура по отнемане на имущество по реда на стария закон, се искаше влязла в сила присъда по наказателното дело, а по реда на новия не. Повдигането на обвинение стартира нашето производство, но оттам нататък то е напълно независимо от наказателното и не е обвързано с решенията по наказателното производство. Въпреки това вече има няколко решения на софийски съдилища, с които са отменени обезпечителните мерки с мотив, че е прекратено наказателното дело. Ние обжалваме на втора инстанция и се надяваме грешките да бъдат поправени.