Интервю на Пламен Георгиев, председател на КПКОНПИ, за вестник „24 часа“ - 10.04.2018

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КПКОНПИ, за вестник „24 часа“ - 10.04.2018

МОЖЕ ДА СПРАТ ОЩЕ 300 ДЕЛА ЗА КОНФИСКАЦИЯ КАТО ТОВА НА ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ

 

Антикорупция трябва да се учи и в училище, казва в интервю за "24 часа" председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев  

 

Получихме сигнала за приватизацията на Пловдивския панаир

 

БОРКОР е правил доклади без ясна методика

 

- Г-н Георгиев, преди 2 г. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество(КОНПИ), която оглавявахте, внесе в Софийския градски съд рекорден иск за отнемане на имущество за 2,2 млрд. лв. от Цветан Василев. Сега делото е спряно. Защо?

- СГС е преценил, че трябва да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург дали нашият закон за отнемане на незаконно придобитото имущество противоречи на правото на ЕС. В питането се казва, че законът за гражданската конфискация противоречи на директива 2014/42/ЕС и се задава въпросът трябва ли да се прилага отнемането на имущество без влязла в сила присъда по наказателното производство.

- Какво гласи директивата?

- Според мен тя изобщо не засяга гражданската конфискация. Директивата задължава държавите да въведат в законодателствата си механизми, чрез които да създадат възможност за т. нар. разширена конфискация в наказателното производство, т.е. когато някой е осъден, да се конфискува не само прекият плод, но и косвените плодове от престъплението.

В много държави няма гражданска конфискация и няма как ЕК да ги задължи да я въведат. Такава има в България, Великобритания, Финландия, Словакия, Словения, частично в Италия. Поради това се поставят минимални стандарти за наказателна конфискация.

По тази причина съм силно изненадан защо се пита съдът на ЕС дали нашият закон противоречи на директивата. Освен това самата директива още не е транспонирана, т.е. не е въведена в правната ни система със закон. В момента има работна група, която се занимава с въвеждането ѝ. В преюдициалното запитване пише, че е въведена, което е лъжа. Съюзът на съдиите излезе със становище срещу мен, изпратено до Европейската комисия, Народното събрание, Висшия съдебен съвет. Но не знам как по друг начин да се изразя, когато нещо е лъжа. Добре, нека го нарека неистина.

Притеснява ме, че твърдението, че директивата е въведена, е залегнало в отговора на ответната страна по делото, т.е. на Цветан Василев. Съдът безкритично го е приел. Дори не е проверил директивата транспонирана ли е. Другият  “дребен детайл” е, че отговорът на ответната страна е даден преди 2 г.

Но едва сега съдът е преценил, че трябва да направи преюдициално запитване. Негово право е, но аз казвам моите притеснения. Искам да дам другата гледна точка защо не беше необходимо да се прави преюдициално запитване, така че другите съдилища, които гледат дела за конфискация, да могат да преценят дали да ги спират, или не.

- След колко време може да се очаква решението на съда в Люксембург?

- На мен ми е известен един случай на преюдициално запитване, което е било само за един текст, а не за цял закон. Решението на съда в Люксембург е дошло след 2 г. Затова се опасявам, че срокът няма да е по-къс. Процедурата е много тежка. Съдът ще иска становище на България, на генералните адвокати. Отделно съдиите трябва да се запознаят изцяло с нашия закон и директивата.

- Защо делото за конфискацията на имуществото на Цветан Василев се забави толкова?

- Попитайте съда. Ние сме внесли иска преди повече от 2 г. Безспорно делото е тежко, сложно, с много ответници и имоти, но досега изобщо не тръгна. Нямало е насрочване на открито заседание, а в закрито съдът отправи преюдициалното запитване.

- Водите ли лична битка със съдия Катерина Енчева, която отправи преюдициалното запитване?

- От медиите научих кой е съдия по делото Никога не се бях интересувал. В становището на съюза на съдиите по повод моята позиция ме упрекват, че съм застрашавал независимостта на съда.

- Така ли е?

- Европейският съд по правата на човека в редица свои решения, например в делото “Обзървър” и “Гардиан” срещу Великобритания” подчертава, че в демократичното общество хората имат право да критикуват и коментират правораздаването. А тези, които участват в него, би трябвало да търпят по-голяма критика за дейността си. Недоумявам как е възможно съюзът на съдиите да каже, че не може да се коментира съдебен акт. Защо да не може? Още повече че ние сме страна по делото. Аз казвам мнението си на юрист. Член 39 от конституцията гласи, че всеки може да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, доколкото не накърнява правата и доброто име на другиго.

Ако смятам, че съдът е сгрешил, трябва ли да мълча? Не мисля. Както и не мисля, че има акт, който да ми забранява да изкажа мнение.

Законодателите създадоха антикорупционната комисия, в която една от дейностите е отнемане на незаконно придобито имущество. В следващия момент се прави преюдициално запитване. Моето мнение като юрист е, че е неправилно. Ако мълча, ще обезсмисля труда на стотиците инспектори, които са положили неимоверни усилия, за да внесем иск за отнемане на стойност 2,2 млрд. лв. срещу Цветан Василев и още поне 1 млрд. по останалите дела, които водим в различни съдилища. Това запитване може да рефлектира върху тях.

- Опитвате ли да се месите в работата на съюза на съдиите?

- Направих си труда да разгледам сайта на съюза. Беше ми интересно колко съдии стоят зад организацията и нейното становище - 5, 10, 15, 200, 1000, 2000. Познавам доста съдии, голяма част от тях не са членове на съюза, други от години не са плащали членския внос, което също означава, че са го напуснали. За мен беше голяма изненада, че в раздела членове на съюза няма имена, а пише, че информацията се актуализира. Информацията колко съдии представлява съюзът се оказа свръхсекретна.

След като се запознах с устройствения му правилник, установих, че той има няколко органа. Един от тях е Общото събрание. Според мен е редно, когато се приема становище, което се изпраща в ЕК, НС и ВСС, то да е взето от Общото събрание. По правилата на самия съюз 30 дни преди свикването трябва да бъде изпратена покана до членовете. Очевидно случаят не е такъв. Становището дойде два дни след като казах публично моето мнение.

Мъча се да разбера кой стои зад това становище. Управителният съвет ли, който е от двама души - председател и секретар – така пише на сайта на съюза на съдиите, или пък ръководството, което е от седем – информация отново от сайта. Вероятно то е от тях, но може ли седем души да изземват правото да говорят от името на всички членове.

В становището има доста непрецизно написани неща според мен и мисля, че ако в писането му участваха всички съдии, текстът нямаше да е такъв.

Никоя съсловна организация не може да се изказва от името на всички. Да не се окаже накрая, че становището е дело на двама-трима съдии.

- Явно много сте се разгневили?

- Не може в документ, който се изпраща до ЕК, Народното събрание, ВСС, да се казва, че изразява становището на една институция, след като не е взето мнението на всички. Доста съдии ми се обаждат през последните дни, за да ми кажат, че не припознават становището на съюза.

В него се внушава, че съм казал, че българският съд е зависим и обвързан. Какво общо има зависимостта и обвързаността с това, че има неверни твърдения. Малко ми звучи като гузен негонен бяга. Аз не съм обвинил никого в зависимост, ако някой се чувства така, ми се вижда доста странно. Аз просто направих един професионален коментар на юрист по конкретен акт на съда.

- Защо не направихте възражения пред съда?

- Защото не беше поискана нашата позиция. Можеше да се насрочи открито заседание и тогава да кажем аргументите си, че директивата не е приета, че не е вярно, че само на човек с влязла в сила присъда може да се отнеме имуществото съгласно директивата. Самата директива предвижда, че и на някого, който е избягал или се укрива, може да му се конфискува имуществото, без спрямо него да има влязла в сила присъда. Щях да го кажа пред съда, а не пред медиите. Но съдът не ни попита, а възприе безкритично позицията на ответната страна.

- Може ли да се стопират и другите дела за отнемане на имущество, които водите?

- Може. Ние водим над 700 дела, част от които са по първия закон за отнемане на имуществото от престъпна дейност. Те няма да спрат.

По новия закон за гражданската конфискация делата са над 300. При тази ситуация всеки съдия ще трябва да преценява дали да ги спре, или не. Силно се надявам, че голяма част от съдите ще възприемат моята позиция. Гражданската конфискация е силен инструмент, благодарение на който сме доста напред в Европа. В момента се готви регламент, друг правен акт на ЕС, който за разлика от директивата не се нуждае от въвеждане с допълнителен закон, а има пряко действие. Той ще се отнася до запорите. Регламентът ще предвиди, когато има обезпечителна заповед в страна, в която няма гражданска конфискация, тя да е задължена да я признае. Сега има голям проблем с много от държавите, в които няма гражданска конфискация. Намираме къща или банкова сметка в някоя от тях и искаме да ги запорираме. Но след като нямат гражданска конфискация, се базираме или на принципа на взаимност, или на съвместни международни актове, но много пъти ни отказват и това е тяхно право. Освен това ЕК на няколко пъти изразява силно положително отношение към нашата работа. Тя би ли го направила към институция, която не спазва европейските закони. Мисля, че не.

- Мегаорганът, който оглавявате, заработи ли вече?

- О, да, и то на много високи обороти. Част от структурите, които се вляха в комисията, досега на бяха работили при такова темпо и интензитет. Много скоро очаквайте сериозни резултати от всяка една от дейностите, с които се занимаваме. В областта на отнемането на незаконно придобитото имущество продължаваме да работим усилено и да внасяме искове в съда. Дай боже да не ги спират, защото година след година надграждаме и бройката им нараства. Вече участвахме и в две реализации за установяване на данни за извършено престъпление - срещу кмета на Септември и бившите кметове на Перник. Предстоят още такива случаи. Анализираме много документи. Преди дни получихме от депутати сигнал срещу кмет, който злоупотребява. Получихме и сигнала им за корупционни практики при приватизацията на Пловдивския панаир. Работим и по корупцията сред магистрати. Имаме много текущи проверки. Усилено работим в областта на разкриването на корупционни престъпления и скоро ще има резултати.

По отношение на конфликта на интереси установихме три случая на конфликт досега. За цялата минала година предишната комисия за конфликт на интереси е имала също три, а ние за два месеца достигнахме тази бройка и много скоро ще я надвишим.

По линия на публичния регистър изработихме новата декларация, защото вече има нови обстоятелства, които да се обявяват. За съжаление, не можем да я приемем, защото законът казва, че това трябва да направи само новата комисия, а тя все още не е избрана. За да ускоря процеса, направих моите предложения за членове ден след като бяха приети правилата за избор. Исках да дам възможност новите членове на комисията да бъдат избрани максимално бързо, защото срокът за подаване на декларациите е до 15 май.

По петото направление - превенция на корупцията, се увеличи броят на законите, по които дадохме конкретни антикорупционни предложения. Но в тази сфера констатирах сериозни дефицити, които предстои да се отстранят. Бившият център БОРКОР досега е правил аналитични доклади без ясна методика защо и каква дейност ще анализира. На едно от последните заседания ни се предложи да анализираме конкретна сфера. Попитах ги: Защо предлагате да бъдат направени тези анализи? Но не получих смислен отговор. Затова съм разпоредил работна група да изготви методика, която да установява къде са рисковите моменти в законодателството. Така, когато правим анализ в дадена сфера – например образование, спорт, медицина, обществени поръчки, ще кажем: Анализираме я, защото тя е най-рискова за корупция по този и този критерий. До момента малко хаотично се е работило. Не упреквам колегите, анализите им може да са много компетентни, но трябва да преценим коя сфера е най-проблемна. Трябва да има ясно разписани правила. Утре, когато някой попита защо анализирате законодателството в някоя сфера, да мога да кажа: Защото по критерий риск от злоупотреба със средства е получило толкова точки, по другия критерий са получени толкова точки и резултатите съгласно методиката показват, че трябва да се анализира точно тази сфера от обществените отношения, понеже рисковете в нея са най-големи.

Според мен трябва да има и антикорупционно обучение. Вече сключихме договор с УНСС и от тази година там стартира магистратура антикорупция, в която ще залегнат всички дейности, които са разписани в антикорупционния закон.

Ако има съгласие от страна на образователното министерство, ще предложим да се въведе такава дисциплина и в училищата. Антикорупционната нетърпимост трябва да се изгражда още от детска възраст. Корупцията е най-големият бич на столетието. Затова и антикорупционните органи никнат като гъби, има ги в почти всяка държава.

Всеки трябва да си дава сметка, че ако е корумпиран, рано или късно може да загуби всичко. Има латинска сентенция, че невинния не го е страх от нищо. Тоест, ако искате да живеете спокойно, не бъдете корумпирани, това трябва да го разберат всички.

- Има ли недоволни, които след сливането напуснаха?

- Засега недоволни не виждам. Напуснаха няколко човека - около петима. На фона на 300 души това е под 1%. Някои от тях напуснаха, защото не издържаха на темпото на работа, защото са свикнали да го карат по-лежерно. Но оттук нататък лежерност в комисията няма да има. Ще се работи много и чадър над никого няма да се разпъва.

- Тежат ли ви големите очаквания към комисията?

- Не, напротив. Те ме мотивират. В областта на отнемането на имуществото постигнахме много. Структурирахме една стройна комисия, която в поредица европейски доклади беше похвалена. Дават ни за пример. Експертите ни ходят в съседни държави да помогнат за въвеждането на нашата система за отнемане на имущество.

В тази сфера постигнахме почти безупречно работеща машина. От тази гледна точка донякъде бях демотивиран, защото не виждах какво може да се надгради. Но създаването на новия орган ме мотивира. Може би, ако беше останала предишната комисия в онзи си вид като отделен независими орган, нямаше да се кандидатирам за втори мандат. Аз съм прокурор, мястото ми в прокуратурата се пази. Но в новия орган мога да реализирам моите знания и опит. Все си мисля, че и моят наследник след 6 г. трябва да е бил преди това прокурор или съдия, защото е много трудно за човек, който не се е занимавал с подобна дейност, да вникне в тази работа.

Ана Михова