Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Строител“ - 16.05.2014
ПЕТ ПРОИЗВОДСТВА ЩЕ ВЛЯЗАТ В СЪДА ДО ТРИ МЕСЕЦА
Председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев изнесе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София публична лекция на тема „Отнемане на незаконно имущество - българският опит". В интервю за в. „Строител" той разказа повече за европейските практики и приложението на закона у нас.
Г-н Георгиев, бихте ли обяснили накратко какви са европейската и българската практика в сферата на конфискацията на незаконно придобито имущество?
Първоначално в Европа са установили, че има сериозни трудности в определени случаи да се отнеме имущество, придобито по престъпен начин. Например когато извършителят почине или пък здравословното му състояние се влоши и не позволява срещу него да се води дело. Това са ситуации, в които не може да се стигне до присъда и няма как имуществото да се отнеме чрез конфискация по наказателноправен ред.
Тогава се заражда идеята за гражданската конфискация. Тя е отнемане на имуществото на лица не само и единствено когато имат влязла в сила присъда и доказано извършено престъпление. Тази конфискация е възможна дори без присъда, само с данни за криминална активност. Това се отнася за лица, които не могат да докажат произхода на огромните суми, които са реализирали и изхарчили за имущество - движимо и недвижимо.
По темата има различни международни актове, както и европейска директива, която беше приета съвсем скоро. Тя задължава държавите да транспонират в законодателството си текстовете за отнемане на имуществото. Разбира се, първата стъпка е все още плаха. Само в някои случаи, в които има невлязла в сила присъда, държавите се задължават да въведат гражданската конфискация. Но в обяснителния протокол към директивата изрично се казва, че постепенно ще се върви към това, което България вече прилага - гражданската конфискация. Ще може да се отнема имущество при така нареченото „необяснимо богатство".
Имах възможността да видя как работят институциите в Испания в тази сфера. Там използват косвени доказателства при доказване на наркотрафик, пране на пари. Прилагаме ли ги и в България?
Ние дори сме по-напред. Испания тепърва тази година започва да въвежда закон, подобен на този, който влезе в сила у нас. И естествено и те срещат големи трудности като нас. Знаете, в България нормативният акт беше отхвърлян два пъти. Мога да дам най-добър пример с Великобритания. От там всъщност са тръгнали актовете за отнемане на незаконно придобито имущество. Техните механизми са три. Първият е, когато има висящо наказателно производство. Но тогава се изисква висока степен на доказаност, т.е. би трябвало 99,99% да е сигурно, че въпросното имущество е придобито вследствие от извършеното престъпление. Вторият е прилаганият у нас баланс на вероятностите - щом с вероятност повече от 50%, поне 51 на сто доказваме, че имуществото няма законен произход, то подлежи на отнемане. Третият механизъм, който все още не е въведен в България, но може би един ден и той ще намери поле за приложение, е облагането с данъци. То се прави, когато не може да се докаже, че имуществото е придобито от престъпление. Затова не се отнема, а се облага с допълнителни данъци. Колегите споделиха, че това е ефективен метод. Всъщност чрез таксите може да се стигне до 80% конфискация на имуществото заради начисляването на глоби за забавяне на плащането.
У нас сме до втората стъпка, може би един ден ще стигнем и до третата. Но ние сме една от първите държави с континентална правна система, които въведоха гражданската конфискация . Разбира се, не сме единствените. Такива са Словакия, Испания, в която процесът все още тече, Сърбия, която не е член на ЕС, но също има гражданска конфискация.
Да разбирам ли от това, което казвате, че нашият закон е добър, или има и неща, които трябва да се усъвършенстват в него?
Категорично нашият закон е много добър. Но сме констатирали и пропуски. Във връзка с тях изпратихме предложения до Министерството на правосъдието. Според мен по-правилният подход е да изчакаме малко, защото по новия закон има пет производства, но още никое не се е развило в съда. Там вероятно ще се констатират и други пропуски. Когато минат няколко дела, може да се мисли за промени, за да се направят наведнъж, а не нормативният акт да се изменя постоянно и на парче.
Значи все още няма съдебна практика по закона?
Засега е внесено едно производство срещу Юзеир Юзеиров, общо пет трябва да влязат в съда в рамките на три месеца. Има и други, които са докладвани в комисията, но все още няма обезпечено имущество по тях.
Така или иначе това е обнадеждаващо. Трябва да призная - бях притеснен дали изобщо ще се стигне до производство по новия закон заради минималната граница за започване на процедура от 250 хил. лв. Сумата е висока, но въпреки това се очертават доста производства, които комисията трябва да заведе.
Ако лицето не може да докаже произхода на богатството и доходите си, но ги е разпределило на всичките си роднини, какво би могла да направи комисията?
Току-що посочихте един от големите недостатъци в наказателното правосъдие, който е изчистен при нас. Ако мога да обобщя - наказателното производство е срещу определено лице. Ние работим срещу имуществото, за нас не е толкова важно лицето. Това е голямата разлика. Нещо повече - дори сме задължени да проверим всички съпрузи, роднини, близки, дори юридически лица. Според закона имаме пълните правомощия за проучване, както и за отнемане на такова имущество.
Посочете някои от недостатъците, които сте открили в закона.
Както казах, първият е високият праг от 250 хил. лв. за завеждане на производство, но се оказа, че може би това не е чак такъв недостатък. Умувахме върху тримесечния срок, в който трябва да внесем иск в съда, след като обезпечим едно имущество, като го замразим. Едно от предложенията, които направихме, е срокът да се удължи до 6 месеца в случаите, когато лицето представи допълнителни доказателства. Ако установим, че има законни доходи, може въобще да не се стига до съд. Предлагаме и нещо, което взаимстваме от англосаксонската система. Когато лицето има имущество за по-малко от 10 хил. лв. и не могат да се намерят 250-те хил. лв. от несъответствието - тогава да не се стига до дела. Защото иначе се получава така, че водим безсмислени процедури, печелим ги, но няма какво да вземем.
А какво предвижда законодателят за имуществото, което се конфискува? В Италия и Испания част от него се предоставя на съответните служби, които са го установили.
У нас беше създаден междуведомствен съвет към Министерството на финансите, който дава предложения на Министерския съвет. Дори мина първото решение на правителството и част от имотите бяха разпределени по общини, по техни искания. Ако няма искане за конкретни имоти, те се дават на НАП за публична продан.
Ренета Николова
