Република България
Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество
Начало>Актуално>Интервюта>Интервю на Пламен Георгиев, председател на КПКОНПИ, за БТА – 01.10.2018 г.


Актуално - Интервюта

01.10.2018 | 00:00

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КПКОНПИ, за БТА – 01.10.2018 г.

01102018_PG_BTA.jpg

Въпрос: Г-н Георгиев, да очакваме ли нови резултати от проверките на антикорупционната комисия срещу кметове, олигарси, политици, магистрати?
Отговор: С прокуратурата работим заедно по акция срещу магистрат. И може би още през тази седмица - ако прокуратурата прецени, че са събрани достатъчно доказателства, ще бъде повдигнато първото обвинение срещу магистрат, плод на съвместната работа на КПКОНПИ и Прокуратурата.

Въпрос: Как ще коментирате подозренията, че има недосегаеми хора у нас - такива, за които не се повдигат обвинения или обвиненията не водят до нищо?
Отговор: От гледна точка на нашата комисия няма недосегаеми хора. Ние извършихме проверка и по сигнал за конфликт на интереси срещу премиера. Но сами разбирате, че това, което КПКОНПИ прави, после подлежи на оценка от други органи - ние събираме данни за престъпна дейност, после се произнася прокуратурата; събираме данни за незаконно придобито имущество или за конфликт на интереси, после се произнася съдът.
Житейски нещата изглеждат по един начин, а когато се запознаеш с данните, документите и доказателствата - по друг. Например, конфликтът на интереси е доста различен от житейското виждане на нещата. Много хора си мислят, че когато роднини работят в една държавна институция - значи има конфликт на интереси. Според закона, роднинската връзка, сама по себе си, не е конфликт на интереси. За да има конфликт на интереси, трябва да има длъжностно лице, което извършва действия по служба и то в частен интерес. След като няма един от тези три елемента, няма и конфликт на интереси. Законът е поставил ясни критерии, той трябва да се спазва за всички. Това че някой е определен по медиите като лице в конфликт на интереси или престъпник, не значи, че непременно е виновен. Ние работим само с доказателства, събрани по реда на закона.
Срещу КПКОНПИ се чуват упреци: "Защо за този не сте установили нищо? Защо не го проверявате? Защо не сте доказали, че е корумпиран?" Отговорът е: защото сме извършили всички проверки, предвидени в закона и когато не виждаме данни за конфликт на интереси или за корупционно престъпление, какво да направим? Когато се подава сигнал, трябва да има годни и конкретни доказателства, договори, факти. Много от постъпилите при нас сигнали визират хора, които не са длъжностни лица. Има сигнали от рода на: "Моят съсед спи до обед, а кара много скъпа кола". По закон КПКОНПИ разследва само длъжностни лица и то по високите етажи на властта - министри, зам.-министри, магистрати. Олигарси разследваме единствено по линия на събиране на информация за отнемане на незаконно придобито имущество и то, когато прокуратурата им повдигне обвинение. Тогава проверяваме за несъответствия в приходите и разходите от над 150 хил. лв. за период от 10 години назад.

Въпрос: Какво трябва да се направи, за да се повиши коефициентът на полезно действие на КПКОНПИ?
Отговор: Има неща, които биха могли да бъдат променени и да помогнат да не бъдем понякога с вързани ръце. Например, да имаме право да задържаме лица. Това не значи да създаваме оперативна група за задържане, а само да разполагаме с правомощия, които да улесняват работата ни. Защото ето какво става сега. Водим проверка за корупция, за даване на подкуп. Трябва да уведомим органа, който има право да задържа - МВР, те да подсигурят оперативна група и да направим план за съгласувани действия. Правомощие за задържане има дори охраната на съдебната власт, а органът, който разкрива корупционни престъпления трябва да звъни на тел. 112! Ако имахме право да задържаме, много по-бързо щеше да се случва всичко и много по-малко хора щяха да бъдат ангажирани в една акция, което значи и по-малка вероятност за теч на информация. А течът на информация при акциите срещу корупционните престъпления е огромен проблем.
В случая със задържането на кмета на община "Младост" например, нашето присъствие беше чисто логистично. На нас ни беше разпоредено от прокуратурата да запазим местопроизшествието. Оттам нататък действието по задържането беше възложено на други органи.
Друг проблем, който срещаме в работата си, е свързан с Търговския закон. Когато запорираме дружествени дялове и някое дружество реши да си увеличи капитала, нямаме правомощия да се противопоставим на това увеличение. Така лесно би могъл да бъде заобиколен нашия запор. Ако запорираме дружество с капитал за 5 хил. лв., а утре дружеството увеличи капитала си на 50 хил. лв., съотношението на запора става минимално и е неефективно. Има случаи, в които КПКОНПИ се е противопоставяла на увеличението, но съдиите не приемат това еднозначно. Някои признават правото ни да се противопоставяме на увеличението на капитала, но други казват, че не е изрично посочено в Търговския закон, че сме страна, която може да обжалва това действие.
Друго, което ни липсва, са т. нар. доброволни сътрудници. Ние разследваме министерства, съдилища, прокуратури, кметства и е трудно да се сдобием с информация, ако нямаме право на доброволни сътрудници в самите институции. Не знам друга институция с полицейски функции, която да няма право на доброволни сътрудници. КПКОНПИ е оперативна институция, но в момента разчитаме само на подаването на сигнали. Ако имаме доброволни сътрудници в различни институции, те ще ни информират къде започва да се върши нещо нередно и ще може да действаме и превантивно.

Въпрос: Премахването на възможността за анонимни сигнали не води ли също до намаляване на КПД?
Отговор: В първоначалния вариант на закона за КПКОНПИ се предвиждаше проверка по анонимни сигнали. В много международни институции, в това число ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите), се работи по анонимни сигнали. Но пък законът у нас сега гарантира сигурността на лицето, подало сигнала. Когато се подаде сигнал в Комисията, той се завежда под секретен номер и съответно се дава на ръка от отдел "Секретно деловодство" на колегите, които проверяват сигнала. Създали сме организация, която гарантира, че няма да има теч на информация, свързана с идентификационни характеристики на подателите на сигналите.

Въпрос: Как става самосезирането на комисията по публикации и предавания в медиите?
Отговор: Приехме критерии, на които да отговарят публикациите и предаванията. Трябва да има реално лице, което седи зад тях, за да може при необходимост да го извикаме и да потвърди изнесените факти. Не работим по анонимни статии. Имаме вече няколко случая на самосезиране по медийни публикации.

Въпрос: Как си сътрудничите с другите институции, включително с международните?
Отговор: Сключихме споразумение с БАН - там има потенциал за сътрудничество по линия на законодателството. Последният ни успешен контакт е с Държавната разузнавателна агенция на България (ДАР). Установихме ползотворно сътрудничество, ще създадем съвместни екипи за конкретни акции. В някои случаи нашата комисия има данни за незаконно имущество в чужбина или за престъпна дейност на някое лице. Правим запитваме до властите на съответната държава и отговорът е, че на посоченото име няма вписано имущество, няма и регистрация в полицията за криминална дейност. С помощта на колегите от ДАР може да разберем дали в този случай е извършвано прехвърляне на имущество на други лица, извършвана ли е криминална дейност чрез регистрация на името на трети лица. От своя страна от ДАР споделиха, че са се сблъсквали с проблеми, когато са имали данни за корупционна престъпна дейност в български посолства в чужбина. От КПКОНПИ бихме могли чисто процесуално да им помогнем за събиране на доказателства - когато е издадено разрешение за ползване на специални разузнавателни средства, нашата комисия има право да събира доказателства, още преди да е повдигнато обвинение от съда.
Наследихме ползотворните контакти на ДАНС в международен аспект, работим добре и с чуждите посолства в България. Имали сме случаи, когато при съвместни екипи с прокуратурата сме подавали на прокурорите изпреварваща информация, защото повечето от нашите контакти са неформални. Пишем писмо, на което може да получим отговор и в рамките на 2 до 5 дни, докато прокуратурата трябва да осъществи проверка чрез официални писма с молба за правна помощ, процедура, която понякога отнема до 1 и дори 2 години за отговор. Събраната от нашата комисия информация би помогнала за повече конкретика в молбата за правна помощ. Вместо да се пита: "Има ли лицето банкови сметки в държава хикс?", въпросът може да бъде прецизиран: "Има ли банкови сметки в тази въпросна банка в държавата хикс?". И тогава отговорът на запитването по линия на правната помощ ще дойде много по-бързо.

Въпрос: Според огласените данни, в резултат на дейността на КПКОНПИ досега има запор на активи на стойност 3.8 млрд. лв. и отнета собственост на стойност 120 млн. лв. Какво се случва с отнетата собственост?
Отговор: След като се издаде изпълнителен лист за отнемане на имуществото, той се изпраща на междуведомствен съвет, който се администрира от Министерството на финансите и включва зам.-министри от различни министерства. Накрая Министерският съвет решава какво да се прави със собствеността. В повечето случаи се постановява да се разпродава на търг от НАП. Това не е много добра практика, защото интересът към имотите на криминално проявени лица разбираемо не е много голям. Ако човек си купи такова имущество, рискува да си навлече сериозни проблеми на главата. Добрата практика е такива имоти да се присъждат в ползва на държавни институции. И у нас вече има подобни примери, но сме още много далеч от други държави. В Италия например, има гражданска конфискация по отношение на имотите на мафията и след конфискацията върху тях се поставя голям транспарант: "Отнето от мафията", за да го виждат всички и да си дават сметка, че държавата е силна. Има и кофички йогурт, с надпис: "Този йогурт е произведен във ферми, отнети от мафията".

Въпрос: Работите ли в посока засилване на превенцията срещу корупцията и конфликта на интереси? В много държави тя върви ръка за ръка с оперативните дела.
Отговор: Може да се каже, че започнахме превенцията от нас самите. Приехме "Етичен кодекс на КПКОНПИ", и правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите в КПКОНПИ. Защото най-важното е да знаем, че работим с почтени хора. В следващите 2 месеца предстои подлагане на проверки за почтеност на всички наши служители. Съгласно закона, ако някой не издържи проверката за почтеност, ще бъде освободен от длъжност. Тази проверка включва редица показатели. Първо предстои препитване на служителите дали познават законодателството в нашата материя. Има 50 въпроса за проверка на знанията, защото няма как да работиш в тази институция и да не познаваш законите. Тук трябва да работят почтени, но и компетентни хора. Вторият показател за оценка на почтеността е свързан с декларирането на имуществото и конфликт на интереси - ако някой е укрил нещо в имуществените декларации и в декларациите за конфликт на интереси, губи точки. Третият показател са влезли в сила наложени дисциплинарни наказания - ако има такива се отнемат точки. Четвърти показател е получената атестационна оценка през последния минал период на оценяване. Петият и шестият показател са резултатите от извършените инцидентни проверки за употреба съответно на алкохол и наркотични вещества и техни аналози.
Всеки показател носи определен брой точки, при ясно и подробно разписани критерии. Всичко е прозрачно и ясно регламентирано. Общият сбор от всички показатели е 100 точки. Оценката за почтеност представлява сбор на получените стойности по всеки един показател. За да преминеш успешно проверката за почтеност трябва да събереш минимум 51 точки.
В новите конкурси кандидатите за работа при нас вече се подлагат на тестовете за почтеност. Много други институции проявиха интерес към нашите правила за провеждане на проверките за почтеност. Това е оптимистичен знак. Знак е и това, че след всяка наша медийна изява сигналите, които пристигат в комисията, се увеличават - изводът е, че обществото ни има потребност за противодействие на корупцията. Но тъй като не може да хванем всеки корумпиран човек, по-смислено е да заложим на превенцията, особено в дългосрочен план. Затова и подехме инициативата за антикорупционното обучение в училищата, като част от гражданското обучение.
След дни предстои форум, на който ще обявим обща инициатива с Министерството на образованието и парламентарната антикорупционна комисия - за въвеждане на предмет в учебната програма в училищата, в който децата ще изучават какво е корупция и как трябва да й противодействаме. Идеята е да възпитаваме децата в морални ценности от най-ранна възраст, тъй като най-важни са първите седем години. Започваме още от предучилищното възпитание и подготовка в подготвителната група в детските градини и след това продължаваме в училищата. Ще започнем пилотно в няколко детски градини с ролеви игри под ръководството на психолози и педагози като ще направим мониторинг на резултатите. Важното е чрез игри и забавления децата да започнат да разбират какво е добро и зло и в контекста на това, че корупцията е нещо лошо. Желанието ни е да поставим началото на наслагване на истински морални ценности, с надеждата, че след едно или две поколения позитивните резултати ще се усетят.

Връщане към списък